Момина сълза

Видиш ли долу в полето,
там, дето славеите пеят,
там, дето водата бълбука,
там се родила, живяла,
мома хубава Яна.

Рано-ранила Яна, станала и се умила, прекръстила се пред иконата и тихо се помолила. Седнала на прага пред бялата къщичка на гергеф да бродира и запяла народна песен.

В това време Хасан бей оглу, както обикновено, яхнал бял кон, обикалял селото със своята свита и с любопитство надничал в селските дворове.

Дочул той песента на девойката, спрял се и я видял пред къщата сред китната градинка от всякакви цветя шарени, шарени, жълто-алени. Ахнал пред нейната хубост. Пожелал я той веднага. Искал да бъде в харема му при другите жени.

– Хубава девойко, защо не дойдеш с мене, бяла ханъма да станеш? Злато, коприна да носиш?
– Не мога, аго, да дойда, мили ми са роднини, мили ми са градини…

Дълго я уговарял беят, обещавал й всичко, но Яна била непреклонна. Тя била вярна на своя любим, комуто китка за обич бе дала. Тогава беят със сила я грабнал, за да я отведе. Въпреки всички молби на старите й родители, на братята й, той я отвел в харема си. И там българката не се покорила. Не отдала любовта и сърцето си на бея. Затова той решил да я накаже. Поканил скъпи и влиятелни гости от цялата околност. Подготвили богата трапеза. След като всички хапнали и пийнали, развеселили се, той заповядал на две от своите ханъми да съблекат момата чисто гола, да я намажат с гюлово масло и със златна тепсия да поднесе на гостите баклава. Яна се срамувала, но знаела, че заповедта на бея няма да се отмени, след като вече е решил да я унижи. С високо вдигнато чело, с изправена снага поднасяла сладкиша на гостите. Всички ахнали пред красивото й тяло, ухаещо иа гюл. Пристъпвала бавно, черпела гостите, усмихвала се, но никой не можел да прочете мислите й. Колкото повече се приближавала младата жена към бея, толкова тревогата й ставала по-голяма. Застанала пред него, направила дълбок поклон, изправила се и с все сила стоварила тежката тепсия върху главата му. Настъпила невиждана суматоха, но вече било късно – беят издъхнал на място. Всички се спуснали и хванали смелата девойка. Тозчас решили да я накажат. В близост до къщата на бея построили висока и суха клада. Довели българката, окована във вериги, намазали я с катран, завързали я и я запалили. Яна не издавала ни стон, ни вик. Само две бистри сълзи се отронили от очите й.

Станало чудо. Там, където капнали сълзите й, бликнал горещ извор, тя потънала в него. Оттогава той носи името на Яна, мома хубава – Момина сълза.

Минали много години. Хората, които пиели от тази вода, винаги си спомняли легендата за смелата българска мома.

И днес в центъра на град Хисаря се издига бронзова статуя на девойка, която символизира гордата и непреклонна българка, превърнала се в достоен символ на града.

Източници

Избрани легенди за Хисаря

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *