В съботния ден срещу Неделя месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в памет на мъртвите. Или, както името “Задушница” показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.
Месопустна зaдушницa ce нaричa Гoлямa, зaщoтo ce cпoмeнaвaт и пoчинaлитe в caмoтa бeз близки и тeзи oт внeзaпнa cмърт пo врeмe нa пътeшecтвия, бeдcтвия, пoжaри, oт глaд и oт cтуд. Приeмa ce, чe тe ca пoгрeбaни нeпoдoбaвaщo и тaзи Зaдушницa e oтрeдeнa зa тeхeн пoмeн.
На задушница се посещават гробовете на починали близки, като за помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелието и апостолски текст. Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре.
Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.
Ако имате починал близък човек, трябва да отидете на гроба му – прелива се вино и вода, носят се цветя, пали се свещичка за душата му и подавате храна като казвате „Вземи за Бог да прости“ на някого, познат или непознат. Той отговаря „Бог да прости“.
Задушниците през годината са три:
- Голяма (Месопустна) – в събота срещу Месни заговезни;
- Черешова (Спасовденска, Петдесетнишка) – в съботата преди Петдесетница;
- Архангелова – в събота преди Архангеловден.