Месни заговезни или Неделя Месопусна е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден.
Месни Заговезни е първият църковен празник, свързан с настъпващата пролет, а името на празника идва от това, че се заговява с месни ястия – .
Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. Седмицата след „Месни заговелки” се нарича Сирница и се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости.
На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Иска се прошка от момъка, за да получи момата, която си е избрал.
През цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. Също така през седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве.
Някъде e разпространен обичаят оратници (огруглици) — това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща.
Много попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите — колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана.
Малко преди вечеря на Месни заговезни младите семейства посещават кръстника и родителите на булката, като им носят дарове – варена кокошка, обреден хляб и вино. На празника цялото семейство се събира на трапезата и заговява с месни продукти. Традиционни гозби са варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.