Манастирът „Седемте престола”

Според преданието седем боляри създали седем красиви селища в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лакатник. Отдавна се спори дали манастирът е основан през ХI или през ХIV в. Легенди го свързват и с името на цар Петър Делян и въстанието му през 1040 г. срещу византийците.

Разказва се, че неговият трети брат приел монашеското име Георги. При нахлуването на печенегите той отишъл при втория брат Дамян във Враца, където решили да построят „Седемте престола“. Двамата станали първите манастирски ктитори. Някои твърдят, че самият Петър Делян завършил живота си тук и бил погребан в манастирската църква.

Трета легенда разказва, че прочутият Вълчан войвода, син на осеновлашкия старейшина Деян Пандурина, бил овчар в селото. Възмутен от безчинствата на турците, Вълчан изоставил стадото и станал хайдутин – съратник на легендарния поп Мартин. Хайдутите пленили голямо имане, което заровили някъде в планината. Къде точно, никой не можел да каже, защото четата се пръснала и повечето хайдути били избити, но мечтата за откриването му и днес вдъхновява иманярите.

Факти

По-точно описание: манастирът е в красивата долина на сравнително малката река Габровница, на пътя от гара Елисейна в Искърското дефиле към село Осеновлаг, Софийска област, в полите на връх Издремец (1492 m). Официалното му име е “Света Богородица”. Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта, има печат целогодишно.

В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Със сигурност манастирът е съществувал през XVI в.

В манастира е пребивавал и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава.

Манастирът е бил любимо място за поклонение на българския класик Иван Вазов, който е написал за него стихотворението „Клепалото бие“.

Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905-1958 г.) в двора зад църквата.

7-%d1%82%d0%b51
портата на манастира

Сегашният манастир е оформен при възстановяване през 1970 г. Към манастира през 1848 г. е изградено килийно училище. Манастирът е бил духовен и религиозен център с особено значение за развитието на околните селища по времето на турското робство.

Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале, малко останки от което (части от каменна стена) и днес могат се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.

 

Източници
http://bg.wikipedia.org/
http://iskarskodefile.com/

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *