Построената през 1873 г. църква „Успение Богородично“ е единствената действаща църква в стария Несебър. На 15 август всяка година тя се изпълва с хора. На този ден е празникът на града, така че оживлението е голямо, а в двора на църквата се прави и курбан. Хората идват както да отбележат празника, така и да зърнат „Черната Богородица“, за която се носят много легенди…
Легенда за изграждането на църквата
Преди близо два века несебърлии осъмнали с плачеща икона, закачена на най-старото дърво в града. Три дни местните жители я сваляли от клоните и я носели в черквите в града. По това време в Несебър е имало над 60 храма. Всяка сутрин обаче ликът на Света Богородица отново бил на дървото. На четвъртия ден на една девица се явила Дева Мария и казала, че иска несебърлии да й построят дом, на мястото на дървото. Без да се замислят, местните жители веднага се хванали на работа. Жените носели пясък в престилките, а мъжете продали всичкото си злато и скъпоценности за каузата.
Сега стволът на чудодейното дърво се намира в центъра на храма. През 1880 г. строителите го отсекли и в корените му намерили точно толкова злато и пари, колкото са били инвестирали за църквата.
Днес туристи от цял свят посещават храма и се молят на Богородица за здраве и живот.
Легенди за „Черната Богородица“
Според една от легендите болните се изцерявали щом легнели върху чудотворното дърво. Друг мит пък разказва, че всяка жена, която се докоснела до него, зачевала същата година. Местните жители, обаче споделят и зловещи истории, свързани с иконата.
Преди години местен клисар откраднал плачещата Света Богородица. На другия ден негови съграждани го намерили вцепенен с иконата в ръце. Тогава попът го зарекъл земята да не го приеме никога. Не се минало време и клисарят получил инфаркт. Години след смъртта му гробът му бил разровен, но тялото му било мумифицирано.
Хубаво, но има хора вярващи, и невярващи. През 1994 г. в църквата става обир. Крадците се насочват точно към “Черната Богородица”. Заловени са. Оказват се младежи. Историята се потулва, но оттогава насам започват нови злокобни легенди.
Според някои истинската икона била открадната и подменена с нейно копие, а според други – истинската била върната и на мястото си, но без златния й обков? Фактите подкрепят втората версия, защото свещеници твърдят, че след кражбата иконата е била занесена в Сливен за реставрация, там я задържали три години и после я върнали.
Т.е., предполага се, че е върната през 1997 г. обратно в храма.
Хубаво, ама с вярата върви и суеверието. Точно в тия – “празните” години, както се изразяват местните хора, в града си заминали от тоя свят, млади-зелени, няколко на брой момчета. Едно след друго!.. Едното момче се удавило близо до брега ,другото го ударил токов удар от електрически стълб, а третото скочило от метър височина и умряло на място?…
Нелепата смърт на младежите накарала хората да почнат да шушукат, че понеже младежи откраднали иконата, Богородица взела да си “отмъщава”.
Според слуховете, една местна жена отишла при баба Ванга да я пита защо се случва всичко това в града и как да се спре “черната серия”?
Пророчицата заръчала всички улици на града да бъдат посипани със захар, ако искат нещастните случаи с младежи да спрат. Местните хора взели да си шушукат и да обсъждат съвета на Ванга, но кой вярвал, кой – не, дълго време не предприемали нищо. Все пак, всеки родител си имал едно наум, че нещо лошо може дза сполети и неговото дете.
Местната управа и свещениците не давали и дума да се изрече да се ръси из града захар, и че това са “глупости”. “Ще станем за посмешище в цяла България!”, категорични били общинарите. Тогава ентусиасти една нощ тайно наръсили улиците на града със захар, като ползвали частните си автомобили.
Кръстосали надлъж и на шир града и го “подсладили”. Случката се разчула и на хората някак им олекнало на душите.
Дали това със захарта е вярно, или не, но всички взели да вярват, че Злото си е отишло.
Този местен фолклор се подклажда с нови и нови разкази за чудотворни изцеления и помощ, с които “Черната Богородица” пази града и жителите му.
Тази икона е най-почитана от местните в храма, въпреки че до нея буквално искри в злато и сребро, другата икона на Божията майка. “Богородица е една, затова почитаме и двете икони, но оная – “черната”, си е нашата, местната!..”, казват кореняците несебърчани.
Легендата за “Черната Богородица” е жива. А ние, външните хора, не знаем как да тълкуваме името, с което местните са кръстили иконата? – Дали е “черна”, заради тъмните бои, дали заради черните забрадки на онези майки със загиналите деца, или защото несебърчани вярват, че “Черната Богородица” гони Злото и прави по-бели дните им?! – Все едно, важна е вярата!
Източници