Легенди за Стария мост

За Стария мост, известен още като Моста на Мустафа паша, има легенди – колкото романтични, толкова и трагични, както и една прокоба.

И двете легенди са свързани със смъртта на поръчителя за градежа – местния владетел Мустафа паша.

Според едното предание по време на строежа на моста пашата починал и с делото му се заела жена му. След построяването никой не искал да го използва заради предразсъдъка, че е завършен от жена. След време обаче това било надмогнато и съоръжението влязло в употреба. И до днес Старият мост е един от входовете на Свиленград.

За местните хора обаче той е и символ на дадената дума и безкористност и как понякога това може да струва дори живота.

За това разказва друга от легендите…

Според преданието Мустафа паша решил да построи мост над река Марица, за да е хаирлия за хората, да минават спокойно от бряг на бряг, той като до този момент те се придвижвали само с лодки по водите на Марица.

Речено-сторено. Извикал майстор от Епир, събрал работници и след известно време каменното съоръжение величествено се издигало над реката. Построен от бял камък, мостът бил изключително красив и представлявал внушителна гледка.

Когато го видял, султан Сюлейман поискал да го откупи. Хитрият владетел пожелал съоръжението не само заради красотата му, а и защото си направил сметка за печалбата, която то би му донесло, като сложи такса за преминаване.

Когато споделил хрумването си с везира, Мустафа много се натъжил, защото то обезсмисляло идеята му – да е мост, който да е хаир за хората, благодеяние за жителите на града.

Затова Мустафа паша се опитал да разубеди своя господар. Султанът предложил на подчинения си да му брои сумата, изразходвана за строежа – 40 000 гроша, и останал непреклонен в решението си. Сюлейман дал само едно денонощие на везира си да помисли. Мустафа имал две възможности – да продаде моста и да запази поста или да откаже и да го изгонят.

Цяла нощ везирът мислил как да запази моста за хората, за тяхна полза, без дан. Разбрал, че какъвто и да е отговорът му на сутринта, честта и достойнството му на владетел щели да бъдат поругани. Ако приемел предложението на своя султан – щял да измами хората от града. Ако пък откажел на Сюлейман – със сигурност щял да бъде отхвърлен от всички уважавани люде в империята.

Затова съдбоносното решение на Мустафа паша било – да сложи сам край на живота си. Така никой нямало да има възможност да му поиска нищо и мостът щял да остане за хората.
Още същата вечер везирът изпил смъртоносна отрова.

Султанът изпаднал в неописуем гняв, след като му съобщили новината. Владетелят побеснял, че със смъртта си пашата му отнема възможността да стане собственик на моста. Затова Сюлейман вдигнал ръка и на всеослушание изрекъл жестоката клетва: „Който пръв посмее да мине по моста – да загуби най-свидното, което има!“

Мълвата мълниеносно разнесла на длъж и шир султанската прокоба.

Оттук нататък никой не смеел да използва красивия мост, изграден от Мустафа паша, защото се вярвало, че над него тегне проклятието.

И така мостът, построен да е в полза на хората, стърчал празен, напомнящ за трагичната съдба на създателя си.

Дълго гледал красивите му сводове със свито сърце бащата на Мустафа паша. И накрая решил, че за да не е отишъл напразно животът на сина му, той ще развали проклятието. Бил стар вече, нищо не губел. Така старецът се вдигнал и една сутрин пристигнал край брега. Самоуверено стъпил върху моста и преминал до края му.

Последвали го и хората. Така е и до днес. Старият мост прехвърля хората от единия на другия бряг на реката.

А като признателност към Мустафа паша, до 5 октомври 1912 година градът край моста се наричал на негово име, докогато е преименуван на Свиленград.

Факти от Wikipedia

Мостът на Мустафа паша (наричан също Старият мост) е пътен мост, пресичащ река Марица при Свиленград, България. Той има зидана каменна конструкция, съставена от 21 свода с най-голям отвор 18 m. Мостът има ширина 6 m и обща дължина 295 m. Паметник на културата.

Мостът е строен в периода 1512 – 1529 г. Дело е на османски архитект Мимар Синан и е част от вакъфски комплекс, включващ още кервансарай, джамия, чаршия и хамам, финансиран от султанския везир Дамад Мустафа паша. По-късно около комплекса възниква град Мустафа паша, днес Свиленград.

В средата на моста е поставена мраморна барелефна плоча с османски надпис на, който в превод гласи:

„Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техния везир Мустафа паша – Бог да го покровителства за това, което създава. И то [построяването на моста] бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело.“

Източници

Стандарт

 

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *