Легенда за Юсуф и Фериде

Преди много, много години в едно родопско селце, близо до сегашния град Кърджали, живееха бедни хора. Те бяха много трудолюбиви, но бейовете и българските чорбаджии ги ограбваха жестоко и им оставяха толкова, колкото да не умрат от глад. Тези хора водеха такова жалко съществуване, което малко се отличаваше от това на животните.

В подобно бедно семейство израсна Фериде. Но бедността не й попречи да стане мома за чудо и приказ. Косите й бяха гъсти и черни, черни, та чак до синьо. Кръглото й лице беше бяло като мляко, а очите й големи и тъмни като най-тъмната нощ, като най-тъмния ахат. Усмихнеше ли се, на бузите й сякаш цъфтяха две алени рози. Но през повечето време от погледа й струеше спотаена мъка.

Често баща й се любуваше на голямата й хубост и се заричаше да я задоми за някой богат човек. Не искаше и тя да тегли теглото на голямата немотия. Но сърцето на Фериде беше заето. Харесала си беше тя бедния момък Юсуф. И той беше голям хубавец — висок, строен, широкоплещест. Кестенявите му коси бяха гъсти и къдрави, а очите сиво-сини, с много светли искрици в тях.

Двамата млади се срещаха тайно и дума си бяха дали да се оженят. Но за да осъществят своите тъй дълго лелеяни мечти, Юсуф първо трябваше да отиде някъде да припечели някоя пара. При раздялата Фериде много плака. Имаше предчувствие за нещо лошо, за това, че вече няма да се видят. Юсуф я успокояваше, галейки я нежно и говорейки й за тяхното хубаво бъдеще.

Замина момъкът на гурбет някъде към Старозагорския край, а сърцето на Фериде продължаваше да се свива в ужасни предчувствия. Не остана скрита от баща й нейната мъка и той побърза да я сгоди за един богат момък от съседното село, когото тя не познаваше и не искаше да види. Побързаха и със сватбата, да не би гурбетчията да се завърне. Започна усилена подготовка. Намериха се обаче верни приятели на Юсуф, които му съобщиха датата и той успя да пристигне тайно в селото вечерта.

В деня срещу сватбата накичиха разкошно булката и тя трябваше цяла вечер да играе пред гостите. Но Фериде беше много тъжна. Мислено се прощаваше със своята голяма любов. Но ето че пристигна една нейна приятелка, която й донесе пръстена, който беше подарила на Юсуф при заминаването му. Фериде трепна при тревожната мисъл, че може да се е случило нещо лошо с нейния любим. Приятелката й побърза да рече, че на другия ден рано сутринта той ще я чака край реката, разбира се, ако все още го обича. Само за миг девойката се преобрази — започна да пее весело, да танцува буйно. Всички присъстващи се учудиха много на тази внезапна промяна у доскоро тъжната булка.

Сутринта Фериде стана рано, премени се набързо, грабна една малка бохчичка с дрехи и хукна към реката. Бягащото момиче, цялото премаляло от вълнение и бързане, не забелязваше настъпващото утро. От небето бавно се свличаше покривало от великолепни цветове, птиците пееха ликуващата песен на новия ден. Цялата природа се събуждаше, прославяйки Бога.

А при реката вече я чакаше нетърпеливо Юсуф, наел една лодка, с която да избягат далече от преследвачите си. Бягаше момата с все сили, сърцето й биеше до пръсване, а по петите й вече тичаха трима турци.

Фериде успя да стигне до реката и скочи при Юсуф, но тримата й преследвачи също скочиха във водата и започнаха да правят опити да преобърнат лодката. С неимоверни усилия момъкът успя да я подкара, но един от тримата успя да се хване за нея. По едно време докопа Юсуф и с дива ярост го хвърли във водата. След кратко боричкане двамата потънаха в буйните води на реката. Фериде горчиво зарида:

— Юсуф, мили Юсуф, какво ще правя сега без теб? Как ще живея?

Греба известно време отчаяното момиче по течението на реката, па току хвърли веслата. Изправи се в лодката и без да се поколебае, се хвърли в ледената прегръдка на Арда с думите:

— Идвам, идвам при теб, любими мой Юсуф! Нека поне там — отвъд, да бъдем заедно!

Току-що изгрялото слънце занемя пред тази нелепа смърт. Сладкопойните птици спряха да извиват своите нежни трели, секнаха сватбарските песни в селото…

Хората от Кърджалийския край и досега пеят песента за голямата любов между Юсуф и Фериде и за тяхната неописуема трагедия.

Източници

„Вградената невеста“, Жечка Горчева

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *