Разположено в началото на Котленския проход, село Тича често ставаше обект на черкезки набези и ограбвания. Против тях се обявяваха много местни патриоти. Такъв беше дядо Стайко Тепавичаря. В неговата тепавица често се отбиваха войводите Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Той ги снабдяваше с храна. В дома на учителя Иван Халачев се събираха четниците от двете прочути дружини, пееха бунтовни песни и зовяха народа за борба против поробителите. Добър ятак на тези две чети беше и Каба Иван.
Но най-прочут народен закрилник в село Тича стана игуменът, наречен по-късно хайдут Върбан. Когато османлиите нападнаха селото, за да го ограбят и опожарят, старият игумен хвърли расото си, въоръжи монасите и образува чета. Възседнал на бял кон, той ги поведе срещу настъпващите противници.
Малката чета от монаси прояви нечувана храброст и успя да разбие турската орда край селото. След това шепата храбреци, начело с юначния беловлас старец тръгна из Герлово да защитава онеправданите християни и мюсюлмани. Славата им се понесе из цялата околност. А народът нарече храбрия игумен, защитник на българското огнище — хайдут Върбан.
За страданията на хората от село Тича и за тяхната героична борба против турските поробители се разказват много легенди, пеят се песни.