Младо момиче веднъж отишло в гората да събира билки. Все повече то навлизало навътре и събирало билката Съсънка. От най-хубавите цветя правело букет. Девойката не знаела, че са я забелязали. Горски дявол й устройвал капан. Завел той момичето на глуха поляна, обкръжена с буйни храсталаци, с големи скали. Момичето било като в затвор и нямало начин да се измъкне. Застанало то насред поляната, огледало се и много се изплашило.
А горският дявол в това време се превърнал в красив момък, излязъл иззад ствола на едно огромно дърво и казал:
– Не се бой от мен, девойко! Аз няма да ти сторя никаква злина. Но ти трябва да станеш моя жена, аз съм господарят на тези земи.
– Никога, докато съм жива – викнала девойката.
Но нямало как да избяга. И тя започнала борба с горския дявол. Той изведнъж се превърнал пак в стар грозник и заплашително тръгнал към девойката, посегнал да я хване за ръката, а тя толкова се отвратила от него, че с все сила го ударила по лицето. Последвало нещо невероятно – чул се силен трясък, дяволът изпуснал момичето, паднал на земята и започнал да се гърчи.
Девойката искала да побегне, но не можела да направи нито крачка. Някаква сила я държала на едно и също място. Дълго се борила красавицата, накрая се изморила, умората надделяла и девойката паднала на земята и изпаднала в странен сън. Скоро като бял облак се понесла към небето и съвсем изчезнала.
На мястото, на което лежала девойката се появили прекрасни виолетови цветя и обърнали чашки към слънцето. Те се наричат сънна трева. Листенцата им са прекрасни, но отровни. Легендата разказва, че това е от мъката на момичето. Но тези цветя са и много лековити, защото момичето било чисто, добро и щедро.