Легенда за „Сляпото Гане“

Върбишкият куюмджия Ради имаше четири дъщери — Мария, Цона, Михна и Гана, коя от коя по-хубави, но най-хубава беше най-малката — Гана. Имаше и един син Христо. Всички те бяха работливи и добри, та радваха сърцето на стария си баща. Трите дъщери и синът се бяха вече задомили, останала бе само най-малката — Гана. Затова тя ходеше на нивите с брат си Христо и младата му жена. Старите им родители оставаха в къщи да се занимават с домашната работа.

Беше по жътва. Христо, Гана и буля й отидоха на нивата в местността „Стублицата“. Тази местност е част от високата вълниста равнина, заобикаляща Върбица, която се простира от самата планинска верига, на изток от прохода, известен с победата на хан Крум над Никифор Фока.

Беше хубав летен ден. Натежалите от зърно класове, придобили цвят на самородно злато, сякаш сами подканваха младите жетвари да се наведат над тях и да ги откъснат от майката земя, която ги бе хранила достатъчно време. Птиците пееха жътварските си песни в клоните на дърветата и веселяха хората, излезли да прибират реколтата. Подухваше лек ветрец и разнасяше жегата.

Стройната снага на осемнайсетгодишната девойка се привеждаше леко над примамливите класове и те бързо лягаха в подредените ръкойки след нея. Сърпът често, често проблясваше в чевръстата й ръка. Бялото й лице с хубавите черни очи блестеше срещу слънцето и сякаш искаше да го засенчи с хубостта си. Христо едва смогваше да върже в снопи ръкойките на двете жени. Любуваше се на сестра си и мислеше: „Ех, Гане, Гане, кой ли ще е късметлията стопанин да ти стане? Чий ли дом ще украсиш с хубостта си и зарадваш с работливостта си?

Гана и буля й запяха хубава жетварска песен, в която се говореше за голям берекет, за младост и любов. Звънките им гласове се понесоха над житните поля. Но насред песента нещо накара двете млади жени да вдигнат глави и… о, ужас — срещу тях бързаха двама турци. А турците никога не идваха на полето за добро. Те се втурнаха към хубавата мома Гана, за да я отвлекат. Брат й Христо се хвърли пред нея, за да я прикрие. Но похитителите го събориха на стърнището, близо до синора, и започнаха да го ритат и тъпчат.

Двете жени отначало останаха като вцепенени, като ударени от гръм, но Гана бързо се съвзе при мисълта, че ще убият брат й, а нея ще вземат и потурчат. И както беше със сърп в ръка, тя започна да удря нападателите на батя си где-където свари. Турците не успяваха да се бранят и се чудеха откъде се взема тази сила в хубавата крехка девойка. А тя все удряше и удряше. Но стана така, че сърпът закачи едно клонче от трънака на синора, което я шибна силно през очите. В миг момата ослепя. И пак продължаваше да удря…

Облените в кръв турци по едно време забелязаха, че девойката вече удря напосоки, защото не вижда и станаха, та си отидоха.

Вечерта братът и жена му доведоха в къщи сляпата девойка. Хората започнаха да й викат „сляпото Гане“.

Доживя сляпата жена Руско-турската война и все питаше докъде са стигнали руснаците, наближават ли Върбишкия проход. Често думаше: „Те се бият с пушки и саби, а аз имах само сърп…
„Сляпото Гане“ посрещна освободителите като излезе на пътя. Като чу конския тропот, угасналите й очи за пръв път зарониха радостни сълзи.

Когато се зажени синът на брат й Христо, сляпата леля поиска да я заведат при младата невеста. Дълго я опипва с пръсти и накрая каза: „Хубава си. И в тъмното те виждам. Косите ти са меки и гладки като коприна, само дето не зная руси ли са или черни…“ А на сватбата й подари сандъка с чеиза си, който на нея така и не й потрябва. После свали златните обици от ушите си с думите: „На, вземи, булка, тези обици, които аз не дадох под фередже да идат. Носи ги със здраве!

От поколение на поколение се разказва историята на девойката Гана, която бе потопила в тъмнина живота си, за да запази българския си род и име.

Факти

Община Върбица е разположена в североизточна България, област Шумен. На североизток граничи с община Сунгурларе, област Бургас, а на югозапад с община Котел, област Сливен. От запад и северозапад граничи съответно с общините Омуртаг и Търговище.

Община Върбица има сравнително благоприятно географско положение, което ѝ дава възможност да търси преки контакти в икономическото си развитие с четири съседни областни града. Общината е разположена на раздела между северна и южна България.Според обхвата на районите за планиране, регламентиран с националния план за развитие тя е включена в групата на изостаналите селски райони.

Територията ѝ попада в старопланинската област, в предбалкана и Герловския район, по северните склонове на главната старопланинска верига и Котленско-камчийския район.

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *