Легенда за сина на Симеон Велики – Боян Магьосника

Боян, или както е християнското му име – Венеамин, е роден някъде около 910г. Негов баща е великият цар Симеон, а майка му е арменката Мария Сурсувул. Той отраства в динамичните времена в началото на Х век, когато християнската религия намира сериозна почва в българските земи. Законодателството и политиката както на Борис, така и на Симеон спомагат много за утвърждаването на Христовата вяра. Младият Венеамин обаче не приема напълно ученията на светото писание и не е съвсем съгласен с убежденията на християнството. Облича се в животински кожи и търси знанията на старата религия. Историците го оприличават на един от днешните кукери, а Венеамин дори отхвърля християнското си име и решава да ползва друго, старо и и традиционно българско – Боян(Баян). Според изворите той започва да извършва някои от езическите ритуали на българите, държи се като жрец и демонстративно показва влечението си към по-различните вярвания. Освен завидния интерес към старата вяра, Венеамин е описван и като много способна и интелигентна личност. Смята се че подобно на баща си – Симеон, той е завършил Магнаурската школа. Нещо повече, някои вярват че там негов учител е бил не кой да е, а самият патриарх Николай Мистик. Около тези твърдения се обединяват и голяма част от българските историци – медиевисти, които са проучвали личността на Боян Магесник.

Някои изследователи смятат, че Венеамин е членувал и в тайна школа, където са се изучавали тайнствените египетски мистерии. Неслучайно в изворите Симеоновият син е наричан маг. Години след смъртта на царя, хронистът епископ Лиутпранд пише за Боян:

“Баян изучил магията, той можел от човек да стане веднага на вълк и на какъвто звяр поиска. Силен бе в магията и вълшебствата и тайните очарования”.

Какви точно са били практиките на Венеамин обаче, така и не става ясно. На Запад са се запазили много източници за магическите практики, но сведенията за чародействата на Балканите не са открити. Логично е те да са близки до онези, припознавани като практика на близките източни народи, но исторически доказателства липсват. Образът на Магесника със сигурност е впечатлил българите по онова време. В народните предания още се говори за него, като там той е наричан “песеоглавеца”. В най-трудните години на нашествия и борби, образът на Симеоновия син често изниквал в народната памет. Той бил представян като лечител, който след дълги години служба в помощ на хората решил да се оттегли. Достигнал до планините и останал в една пещера, където заживял вечен живот. Там той бил омаян от красотата на Самодива, която не му позволявала да спи. Боян Магесник бдял постоянно над българския народ. В краткия си вариант легендата звучи така:

“Князът-магесник пазел стария родов закон и старите знания, бил живата памет на българите и тяхна съвест, в него се бил въплътил Духът-пазител на България. Лекувал и помагал на народа, можел да се превръща в различни зверове, да говори всички езици и с дивите животни, пренасял се за миг от единия край на България в другия. След години Боян-Магесникът изчезнал отстранил се от света и го откраднала Самодива, княз Боян останал да живее навътре в дълбоката й пещера. Народът не го забравял и продължавал да го почита. Вярвал, че Боян Магесникът е жив, и закриля своята земя. Дошло време и за българския народ дошли тежки времена. Настанала кървава битка с враговете, те започнали да надвиват и краят бил близо. Тогава на една островърха канара се появило голямо кълбо светлина. От светлината излязъл мъж, а канарата се строшила и паднала върху враговете. Всички познали Княз Боян-Магьосника. Нашествениците се стъписали заслепени, поразени от силата му побягнали, а българите победили и опазили страната си.”

Георги Раковски в “Народна българска песен” представя княза като вожд на българската войска в народната песен за Боян Магьосника, в пълното му бойно снаряжение и сила, неотстъпващ на баща си цар Симеон:

Трещи! Плющи! Боян напред върви,
клин си върти, път прави, Златна врата гледа!
Семо гърци троши, над глава му орле фърчи!
та уплаши мегкушави гърци, тии назад бягат!
Ей, Семо! Семо! Български царю!

Митичният образ на Мага обаче не се изчерпва само с тази легенда. Някои историци поддържат теорията, че не кой да е, а самият Симеонов син е основател и ръководител на Богомилството. Говори се, че през 928г., едни особняци от далечна Сирия дошли по българските земи и се срещнали с Боян, поп Богомил, както и други видни личности от онова време. В подземията на един от родните манастири, те положили основите на Богомилството, обявено по-късно за ерес. Венеамин застанал начело на новите вярвания и започнал да изпраща проповедници из цяла Европа. Разбира се, трудно е да заемем сигурна позиция зад подобни твърдения. Липсват достоверни източници които със сигурност да потвърждават високия пост на Боян Магесник сред Богомилите, народната памет обаче не мълчи. Близо хилядолетие след смъртта на Симеон, образът на Венеамин още витае из хорските легенди. Със сигурност той е преиначаван и украсяван през годините, но тук по-важното е друго. Фактът че подобна мистична фигура се е запазила в паметта на цял един народ след толкова векове значи, че той наистина е оставил отпечатък в съзнанието на тогавашните българи. Енигмата, която Баян представлява прави впечатление на много творци – хора като Николай Райнов и Юрий Венелин правят Симеоновия син част от творчество си. За смъртта на княза не се знае нищо, паметта му обаче със сигурност ще бъде запазена в годините и легендите. Истината за неговия живот едва ли ще се разбере, но все пак Боян Магесник остава една истинска загадка, която носи в себе си духът на магичните векове на Средновековието.

Източници

bulgarianhistory.org
wikipedia.org

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *