Легенда за серската крепост

Турските войски превзели град след град, село след село по нашите земи. Дошло време и на град Сер. Хората успели да се укрият в калето край града.

Поробителите нападали няколко пъти тази крепост, но напразно. Българите устоявали на турските атаки и не се предавали. Тогава турците се разположили около калето и зачакали обсадените сами да се предадат. Приготвили се да чакат дълго и затова донесли много вода и храна и си изградили бивак.

Хората в крепостта също имали достатъчно храна и вода и нямали никакво намерение да се предават. Но времето застудяло и дървата им привършили. Нямало що да правят, налагало се да пуснат един дървар с няколко мулета да посъбере дърва. Жребият се паднал на бай Стоян. А турците все обикаляли около крепостта и чакали да се отвори някоя врата, че да влязат вътре.

Дърварят бай Стоян успял няколко пъти тихичко да се измъква от калето, без да го забележат нападателите и после пак така да се връща с натоварените с дърва мулета. Но накрая турците го усетили и го заловили. Бай Стоян на колене молил да му запазят живота, като обещал да ги вкара в крепостта. Дори на поробителите не им харесвало предателството, но за тях това било шанс да изловят и избият хората. Дали пари на предателя бай Стоян, обещали му да го направят големец и го пуснали да се прибере. Ни лук ял, ни лук мирисал, както се казва, дърварят се прибрал с натоварените мулета при своите и никому думица за турците не казал.

И ето че наскоро в една тъмна нощ бай Стоян пак тръгнал за дърва. Неговите съграждани го изпратили по живо, по здраво и мислели, че пак ще успее да се изплъзне на турците.

Запътил се дърварят към местността „Осемнайсетте чинара“, където се бил уговорил с турците да го чакат. И те наистина били там. Заловили го и го върнали пак при вратата на крепостта. В същото време останалата турска войска се струпала до вратата, готова да нахлуе в калето, щом тя се отвори за дърваря.

Турците, които заловили бай Стоян, оставили конете си завързани за дърветата и се промъкнали с него до вратата. Дърварят извикал:

— Хей, хора, отворете ми, че измръзнах! Аз съм дърварят.
— Но защо толкова бързо се връщаш? Нима успя да натовариш мулетата за толкова малко време? — отвърнали стражите отвътре.
— Връщам се, защото забравих брадвата си и няма с какво да сека дърветата.

За беда хората от крепостта му повярвали и отворили вратата. Като влизал, и турците се втурнали с него вътре, избили стражите както и самия подъл и глупав дървар и отворили широко вратите за останалата войска.

Българите се били храбро, но нападателите ги превъзхождали многократно и те били избити до крак. Най-дълго се водила неравна битка на малкото площадче сред калето. Нечуваната храброст на българите се оказала недостатъчна при огромния брой турски аскери.

Факти от Wikipedia

Серската крепост или Серското кале, наричано Кула (на гръцки: Ακρόπολη, Κουλάς), е средновековно отбранително съоръжение, разположено над източномакедонския град Сяр (Серес), Гърция. Във византийско време е наричана Κάστρο, крепост. От античната крепост е оцеляла една единствена 18-метрова кула (VII – VI век), наричана днес Кулата на Орест (Πύργος του Ορέστη). В IX век крепостта е изградена от Никифор Фока…

Източници

Вградената невеста“, Жечка Горчева
wikipedia.org

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *