Реджеб бей имаше двама сина — Ахмед и Мехмед.
Растяха момците здрави и силни, снажни и красиви. Двегодишната разлика във възрастта им не личеше. Приличаха си като еднояйчни близнаци. Хората затова и ги бъркаха често един с друг. Буйни черни къдрици се виеха над високите им чела, дяволити искрици проблясваха в големите им тъмни очи. Всички в селището се радваха на голямата им хубост. Пък и почтителни младежи бяха сторваха път и правеха темане на по-старите хора.
Беят мислеше хареми да им прави, но те се влюбиха в една-единствена мома — Биляна. Във всичко си отстъпваха, но за девойката и двамата здраво държаха. Баща им се видя в чудо… Ех, да можеше някак да я разделят…
А Биляна беше най-личната мома в селището. Дори в цялата Варненска околност нямаше по-красива от нея. Имаше златисторуси дълги коси, очи сини като метличини, бяло като сняг, лице, алени устни като зрели ягоди и тънки, сякаш с молив изписани, вежди. А снагата й — стройна и висока, се кършеше като ела в буйните празнични хора. Беше и голяма певица. Запееше ли по нивята, дори птиците, омаяни се спираха да я послушат. Гледаха я двамата бейски синове, дивяха се на голямата й хубост и от сърце я желаеха.
Дълго мислиха бащата и синовете как да постъпят и накрая решиха. Реджеб бей намери изкусни майстори — зидари и набързо издигна две хубави къщи за синовете си, разположени на двата баира. Слънцето се оглеждаше учудено в големите им прозорци. По-трудно беше да поискат Биляна от родителите й и да кажат, че дъщеря им ще живее една седмица при единия брат и една — при другия.
— Божичко! — изпищя майката на момичето — да я подхвърлят така, сякаш е някаква топка за игра?! Не, не съм съгласна!
Но какво ли можеха да направят бедните родители на момата? Нали властта и богатството бяха в ръцете на бея? Колкото и да плачеха и се вайкаха, момичето стана ханъма. Облякоха я с най-скъпи одежди и… наистина я запремятаха като топка.
Живееше Биляна една седмица при Ахмед и тъкмо посвикваше с него, от другия баир се провикваше Мехмед:
— Проводѝ я!
После отиваше една седмица при Мехмед и тъкмо поопознаваше характера му, от насрещния баир се обаждаше Ахмед:
— Проводѝ я.
Хората започнаха да свикват с мисълта за този начин на живот, за тая чудновата братска подялба. Те толкова често чуваха израза „проводѝ я“, че започнаха да наричат селището си „Провадия“. Така се нарича и сега — град Провадия.
Факти
Провадия е един от най-старите градове в Североизточна България. Той има многовековна и интересна история. Преди 7400 години южно от него праисторическите хора произвеждат готварска сол. През III век на платото Калето, което е в непосредствена близост до града, е изградена величествена крепост. Византийците я наричат Проват, българите Овеч, а турците – Таш хисар (Каменна крепост). Градът е стопански, административен и военен център на региона, седалище на митрополия. Внего живеят траки, римляни, византийци, българи, турци, евреи, арменци. Той е свързан с цар Петър II, брат му – цар Калоян, движението начело с цар Ивайло, османското нашествие, въстанието на Константин и Фружин, походът на полско-унгарския крал Владислав III Ягело през 1444 г. През ХVI–ХVII век тук се оформя голяма колония на дубровнишки търговци. Градът се разраства. По време на Руско–турската война (1828–1829) той е напълно разрушен и години наред се възстановява.
След Освобождението за кратко Провадия е седалище на окръжие и в продължение на осем десетилетия – околийски град. Той се развива като промишлен и търговски център, създават се трайни културни традиции. През 1923 г. в Провадия и околията има силно брожение срещу Деветоюнския преврат. Днес градът е известен с производството на разсол за химическите заводи в Девня и с Националния конкурс за млади музикални изпълнители „Светослав Обретенов”. В него живеят малко повече от 14 000 души. Общината включва и 24 села. Природните дадености, наличието на жп линия и магистрала „Хемус”, близостта на Черно море и град Варна, летище, пристанища и др. са фактори, които благоприятстват развитието на града и околните селища.
Източници
„Вградената невеста“, Жечка Горчева