Легенда за Петровски кръст

През 1842 г. турски разбойници отвлекли чорбаджията Петър от Драгоман. Целта на отвличането била да се иска откуп и те го довели на върха да го сплашат. Като видели отдолу да се задава редовна войска обаче, го убили и побегнали – но не могли да се спасят. Тъй като този Петър бил твърде почитан от съселяните си, кръстили върха на него и издигнали кръст.

Факти

Петровски кръст е връх, разположен на планина Чепън с 1206 метра надморска височина. Самата планина се намира в западната част на България, близо до границата със Сърбия. Чепън е разположена до град Драгоман, а в подножието й е Драгоманското блато. Чепън е част от Западна Стара планина.

Връх Петровски кръст е известен и като Голем Чепън, а до него се намира друг връх – Мали Чепън. На самия връх има останки от тракийско светилище, което било посветено на тракийския бог на слънцето Сабазий. На този камък (снимка 3) с издълбани две паници в долната си част се смята, че са принасяли жертвите си. Светилището е било построено през втори век преди новата ера от тракийското племе Меди, и по-точно от войник на име Аврелий Местриян.

През средновековието на Петровски кръст е имало православен манастир „Св. Константин и Елена“. От него са останали руини и част от надписан кръст (снимка 2).

Наблизо минава римският път Виа Милитарис (снимка 4), който е маркиран с милиарни колони, означаващи разстоянията между отделните градове.

2 коментара

  1. Извинявам се предварително на Стилиян Дамянов, но не мога да не взема отношение по публикацията. Надявам се да не се засегне от коментара ми. Според Уикипедия, легенда е действителност или исторически факт който е украсен или преплетен с някаква измислица. В написаното тук има много подменени факти….1). Чепън е карстово възвишение, а не планина. Дели се на две части: западна – Драгомански Чепън и източна – Мургашки Чепън. 2). Светилището е от ІІ-ІІІ в. след Хр. , а не преди Хр. 3). Снимка1 не е надгробен кръст (на Чорбаджи Петър), а е оброчен. 4). Светилището не е построено от Аврелий Местрианос, а е дарено от него. Той е поставил посветителски надпис. 5). Средновековната църква не е посветена на Св. св. Константин и Елена. 6). Римският път Виа Милитарис минава през Драгоман, а не по билото на Чепън. Това от снимка 4 е пътят който беше направен с булдозер преди 15 години.

  2. Здравейте!

    Българско наследство е сайт на който всеки един може да сподели информация, за да бъде зпазена. Изобщо не се засягам, когато някой предостави знание, което да обогати съдържанието. Конкретно за Петровски кръст обаче, не съм съвсем съгласен с вас, защото:

    1) Според всички източници, включително цитираната от вас Уикипедия, Чепън е планина. Включвам и книги издадени през 80-те години. Оставям на вас да опоменете източници където се казва, че не е.
    2) Според Васил Николов („Тракийско светилище на вр. Петровски кръст в Чепън“ сп. Векове, 1974, № 2, стр.40-53) „светилището е било изградено през II в.пр.Хр. от тракийското племе Меди, и по-точно от преторианец на име Аврелий Местриян – вероятно латинизиран тракиец по произход“. Ако имате други по-достоверни източници не се колебайте да ги цитирате или ми ги изпратите, за да ги разгледам и аз.
    На сайта svetimesta.com е написано „светилището на Сабазий на връх Петровски кръст на Чепън планина.“
    3) Във „Факти“ никъде не се споменава, че това е надгробен кръст, а само в легендата. Ако знаете друга легенда – споделете я.
    4) Погледнете т.2
    5) Изобщо никъде не се споменава средновековна църква, а манастир. В интернет лесно се намира и отново ще цитирам любимата ви Уикипедия: „През средновековието на Петровски кръст е изграден православен манастир с патрон „Свети Константин и Елена“, който е съществувал по времето на Втората българска държава при Асеневци. От него са останали руини и част от надписан кръст напомнящи възхвалата на Свети Кръст „Слава, Господи, кресту Тоему честному!““. Ще се потретя… 🙂 ако имате друга информация – споделете я.
    6) В описанието е написано „наблизо“, а не „по билото“ и може би единственото нещо за което до тук сте категорично прав е неподходящата снимка 4.

    Въпреки това, не целя с този си коментар да влизам в спор кой е по-прав(отговорих на пряк упрек за „подменени“ факти, като цитирах използваните източници). Напротив, ще се радвам да напишете материал за Чепън и Петровски кръст, който да публикувате на сайта или да ми го изпратите да го публикувам аз.

    Поздрави,
    Стилиян Дамянов

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *