Името на тази местност е свързана с времето, когато турците са завладявали земите ни. Турските поробители били зли и жестоки, защото срещали страшна съпротива от българите навсякъде. Те нямали милост към никого: посичали възрастни мъже и жени, обезчестявали красиви моми и невести, пленявали силните български мъже. Наставали ужасни времена. Мнозина се отправяли към горите и оттам давали отпор на завоевателите. С техните имена и подвизи са свързани много места, извори, пътеки, пещери и скали. И Невестин камък дотогава е имал друго име.
Когато турците покорили родопското население, а по-късно почнали да го помохамеданчват, българите от родопския край тръгнали да бягат и да се крият из планинските усои и гори.
Една невеста била непразна и не искала детето й да се роди в чужда вяра, та рекла да се скрие и да го роди българче. Тръгнала тя из планината. Вървяла, вървяла, без да спре някъде – без път и посока. Накрая се изкачила на една височина до един камък и седнала да отпочине, защото глад и жажда стопили силите й. И както легнала да отдъхне, така и починала. Дълго време никой не минавал край това място. По едно време пътят довел няколко девойки, които бягали от турците. И те седнали при камъка да отпочинат, и видели мъртвата невеста – била много красива, като заспала. Девойките заплакали от жал към тая погинала хубост. Сълзите им били кървави от мъка. И там, където паднали, поникнало цветето момина сълза.
Оттогава името на тази камениста височина е Невестин камък. От нея се открива широка и красива гледка и през цялата година цъфти момина сълза.