Легенда за мома Драгана

В едно село от Търговищенския край живееше мома Драгана. Тя беше най-личната сред момите от целия този край. За хубостта й се говореше навред — по тлаки и по седенки, сборове и на хора. А дойдеше ли време за жътва, всички край Драганината нива гледаха да минат, Драгана да си погледат как леко и чевръсто загребва класовете златни, медния й глас да послушат как реди песен след песен за бащин дом и добър берекет, за първа пролет и за първа севда.

Всяка мома искаше дружка на Драгана да стане, всеки ерген гледаше водата й да напие, китката й на извора да вземе. Ала Драганиното сърце беше вече заето, заето и напълно превзето. Залюбила бе тя хайдут Велко, че беше безстрашен и голям закрилник на сиромаси и озлочестени.

Кога се зачуеше конски тропот, сърцето на Драгана примираше в догадки — дали идва хайдут Велко с вярната си дружина или върли османлии да грабят и убиват.

Веднъж конският тропот още отдалече беше толкова силен, та всички разбраха, че идват турците селото им да ограбят и опожарят. Зачакаха хората с трепет страшния край. Ала сърцата мома беше Драгана. Мигом хвърли хурката и препаса остра сабя, грабна и пушката. После набързо събра юнаците от селото.

Кога се спуснаха османлиите от баира и стигнаха до моста в ниското, там вече ги чакаше Драгана със своята малка, но храбра дружина. Дълго пукаха пушките ту отсам, ту оттатък моста. Имаше толкова много дим, че слънцето не се виждаше. Проля се много кръв през този съдбовен ден. Но шепата юнаци, начело с мома Драгана не дадоха на турците да влязат в селото и да го опожарят.

От тогава хората започнаха да наричат моста „Кървавия мост“ а селото — Драгановец, на името на безстрашната мома Драгана.

Факти

На 2,5 км южно от Драгановец, в местността Боаза или Манастиря, се намира Тракийско светилище, базилика, късно антично и средновековно селище. Това е археологически комплекс, обявен за паметник на културата от местно значение

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *