От стари-прастари времена в село Топчии, Разградска област се предава от уста на уста легендата за лудото имане, скрито в пещерата срещу Матеева могила, близо до каменните кариери.
Разказва се, че несметни богатства са скрити дълбоко в пещерата, но за да се стигне до тях трябва да се мине през стаята на вярната им пазителка — чудно хубава мома, която тъче на златен стан със златна совалка.
Стигне ли някой до стаята с момата, заглежда се в нея и забравя всичко на света. Точно в този момент тя го чуква по челото и той умира. Никой до сега не е успял да се добере до имането и да излезе жив и здрав от пещерата.
Преди много, много години по тези места живееше турчинът Мехмед. Той беше твърдо решил да влезе в пещерата и изнесе голямото имане. И ето че един ден влезе храбро в черната дупка. Вървя дълго, дълго и накрая стигна до златните врати, зад които се чуваше бухането на стан. Със силен замах Мехмед отвори вратата.
Пред очите му блесна като ярко слънце момата със златните си накити и голямата си красота. Омаян от тази хубост неземна, Мехмед се загледа прехласнато в нея. Но изведнъж полетя златната совалка и го чукна по челото. Не успя дори да извика.
Мехмед не умря на място като другите мъже, дръзнали да влязат в стаята на златната тъкачка, само оглуша и онемя.
Дълго се лута из голямата тъмна пещера и най-после успя да излезе от нея. Върна се в селото си, но нали беше ням, на никого нищо не каза. Хората така и не разбраха какво му се беше случило в пещерата. Нарекоха го Сар Мехмед — глухия Мехмед.
Остана имането в пещерата. Стои и до днес, скрито дълбоко, дълбоко в „Маал дели“. Влезе ли някой в тази пещера, чува един глух тътен. Той идва навярно от някаква подземна река, но старите хора казват, че това е бухането на златния стан от пазителката на голямото съкровище.