Легенда за Конашкия (Момин) мост

Много години живяха габровчани на двата бряга на река Янтра, без да има мост над нея. До пенливия водопад стоеше купчина камъни, наречена „Грамадата“, за да напомня на всички за безуспешните опити да се изгради мост. От двата бряга бяха прехвърлени по едно дебело дърво, по които минаваха само пешаци.

В един хубав пролетен ден през Габрово мина майстор Дамян от село Брацигово. Той огледа буйната река с двете жалки дървета, прехвърлени над нея и попита защо такова голямо селище е все още без мост.
— Мястото тук е такова едно прокълнато — отвърнаха габровчани. — Опитваха се и мост и воденица да градят, но злият дух от водовъртежа не позволи това. Той и сега всяка година си взема курбан и от хора, и от животни.
— Аз се наемам мост да ви направя — здрав и хубав.
— Ох, колко майстори като тебе минаха от тук, но… каквото съградяха през деня, нощя се събаряше. И ето толкова години грамадата камъни стои и никой не се наема вече мост да гради — казаха колебливо хората.
— Казах вече! Аз се наемам! — повтори майстор Дамян и се залови за работа.

Докараха още камъни, намериха се и хора да помагат. С голям мерак и надежда започнаха градежа. Но работата пак нещо не потръгна. Градеше майсторът два пъти и на третия го събаряше. Нещо все не му харесваше, нещо все не беше както трябва.

„Ех, жив курбан на този мост му трябва, а не сянка!“ — Каза си на ума Дамян и дълбоко се замисли.

На другия ден на строежа дойде хубава мома на работниците храна да донесе. Габровските моми и невести всеки ден се редуваха да хранят мъжете, които градяха моста. Всички загледаха прехласнато дошлата девойка. В сините й като водата във въртопа очи се оглеждаше слънцето, а лицето й беше бяло, бяло като пяната във водопада.

„Тази ще е!“ — каза си майсторът и я запита:
— Моме хубава, ще ни изпереш ли завивките? Ще дам златна пара за наниза ти.
— Че защо да ги не изпера? Няма да ми се откъснат ръцете, я — отвърна девойката и бързо се залови за работа.

Переше тя, а майстор Дамян се любуваше на напетата й снага, на дебелите като смокове плитки, които пълзяха по гъвкавия й гръб. Жалеше за младостта и хубостта й.

За кратко време работната мома простря върху камъните добре изпраните черги. Переше вече последната, когато, под ръцете й се изви воден вихър. Силно изплашена, момата изпусна чергата, но веднага се затича край брега да я догони. Успя да хване единия й край, но водата я теглеше неудържимо. Досвидя й да я пусне и беше повлечена заедно с нея.

Видя всичко това синът на майстора и се хвърли да спасява момата. Вече я беше достигнал и хванал, когато жестоките води в миг погълнаха и двамата. Събра се цяло Габрово на двата бряга да оплаче свидните жертви.

Заплака горчиво майстор Дамян. Беше останал без рожба той — удави се едничкият му син. По едно време каза на хората:
— Е, сега вече мостът ще стане, защото водният дух си взе мома и момък за курбан.

Така и стана. Най-после мостът беше изграден. Стана хубав за чудо и приказ. Тогава майсторът заръча на габровските ковачи да изковат колона с птичка. Когато го запитаха защо иска това, той отвърна:
— Тази колона ще напомня на всички за това как невинните жертви тук без поп се венчаха — мома габровка и момък брациговчанин. Без тях мост нямаше да има. Туй да знаете и тъй да разправяте навсякъде и на всички!
— Не разбрахме какво означава птичката — попитаха пак ковачите.
— А, птичката ли? Като птички изхвръкнаха двамата млади и се преселиха чисти и невинни на оня свят, за да можем ние, грешните, като птички да прехвръкваме от единия до другия бряг по този мост, който е тяхната вита снага, метнала се връз буйната Янтра.

Конашкият мост
Конашкият мост

Мостът нарекоха „Момин“ в чест на хубавата и работна мома, станала курбан за здравия му градеж. Но когато дойдоха турците и направиха конака си до него, нарекоха го — „Конашки“ А името на купчината прокълнати камъни — „Грамадата“ се пази и до днес. Върху нея се издига статуята на Рачо Ковача — основателят на Габрово.Легенда за Конашкия (Момин) мост

Факти

Първото известно име на селището Габрува е от 1477 г., а днешното — Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. Наименованието идва от дървото габър.

igoto
Игото

Конашкият мост е построен през 1749 г. при скалите Грамадата, когато се активизира движението по пътя Габрово-Севлиево-Ловеч-Плевен-Видин. От началото на 19 век е известен като Конашкия мост поради близостта му с турския конак в подножието на хълма Баждар. Историографите братя Христо и Петър Гъбенски определят необходимостта от изграждането му като връзка с “доста нарасналата” по левия бряг на Янтра нова част на селището. От стария мост са запазени само красивата колона и надписа, които се съхраняват в градския музей.

На негово място е построен новият мост „Игото„.

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *