Легенда за Жидов гроб на връх Картала

Цели три месеца се водел жестокият бой за славния Търновград. Жителите на столицата геройски се зашитавали от ордите на Сюлейман Челеби – сина на султан Баязид. Отбраната на крепостта ръководел беловласият патриарх Евтимий. Турците вече почти се били убедили в непревзимаемостта на Търново и решили да снемат обсадата. Смятали да се върнат по-късно, за да превземат българската столица.

Било четвъртък, 17 юли 1393 година. Коварен предател дотичал в шатрата на Сюлейман и предал един ключ. Ключът отворил Френкхисарската порта на Царевец. Диви орди нахлули в крепостта. Започнали да грабят, да безчестят, да убиват. Лумнали огньове. Гъст дим покрил небосвода. Вредом се носели писъци, течали към Янтра потоци българска кръв.

На северозападния връх срещу Търново стоял Сюлейман Челеби и очаквал българите да му донесат главния ключ от крепостта. Той искал да влезе в нея тържествено, с почести. Челеби се вглеждал в потъналите сред горите укрепления и кули на столицата. Задоволство пълнело душата му. Чувствал се победител над тези яки стени, над този красив град – главна твърдина на българите.

В този момент запъхтян жид – предателят, се изправил пред Сюлейман. Паднал на колене, опрял чело до нозете му и непрекъснато повтарял:

– Победителю на вселената! Слънце на света! Твоите войници нямаше нищо да направят без мене. Аз предадох ключа на крепостта! Не заслужавам ли за това награда!?

– Да, ще ти дам заслужена награда! Отрежете му главата! – заповядал той на стоящите до него турски  войници. – Такава е наградата на предателите. Днес предаде тях, утре може нас да предадеш – продължил Челеби. – Нека орли разнасят месата му по скали и самотни върхари! Предателят не заслужава друга участ!

В миг ножът на джелатина блеснал и предателската глава се търкулнала. Обезглавеният труп внезапно скочил, затичал, защурал се по ярове и урви, докато паднал в дълбока яма, пълна с отровни змии. Долетели орли  на орляци и със стръв зараскъсвали тялото му. Оттогава този хълм турците наричали Картал баир, а българите му казвали Орлов връх, Орловец или връх Картала.

Когато жидът бил посочен и Челеби отминал, главата се затресла, очите замигали като живи. Издигайки облак прах, тя стремглаво се понесла да дири трупа си. Най-после главата на предателя намерила трупа си в дълбокия трап.

Минали години. От предателя – жид останали да се белеят само костите. Ветровете ги брулели, дъждовете ги миели, сняг ги затрупвал, кал ги разяждал, студове и знойно слънце ги пукали. Нямали спокойствие дори костите на жалкия предател. Ненавистта се предавала от поколение на поколение. Всеки българин, който минел оттук, си мислел:

-Тези кости са на предателя!

Вземал камък и го хвърлял върху костите с думите:

-Проклет да е! Да е проклет и този, който мине оттук, а не хвърли камък и не каже: “Проклет да е!”

По различни пътеки идвали тук българите. Трупали камък върху камък със страшни проклятия. Така растяла грамадата над гроба на предателя – жид, а мястото останало да се нарича Жидов гроб.

Факти

За наличието на Жидов гроб свидетелства Петко Р. Славейков в спомените за детските си години в Търново в статията „Как се превзело Търново без цар”, публикувана през 1894г.:

„Този гроб, който по български се казва Жидов гроб или Житов гроб, лежи на Карталета, или Орлиния баир, както е другаде писано, но не на всичкото отделение, а на края към реката Янтра (Етър), пак нависоко, но пo-равно от другаде, към северозапад от Търново 15 или 20 минути, дълъг е до шест метра и по-широк от метър. Ние, кат минувахме край този гроб, вземахме си камъче отстрана и го хвърляхме на гроба. Знам, че казваха за проклетия, но тогаз каква проклетия казвахме, не ми е известно. Никой от момчетата ми другари не можеше да ни разправи какво бе – един едно разказваше, а друг друго. Знам добре, че един път сварили бяхме кадията и мюдюрина с други пет-шест турци, с един овен бяха дошли там на Жидов гроб, та го заклаха там и го оставиха и си отидоха. А два или три път сме намервали там кадъни, че носят от касапницата дробове, глави та ги оставят там, а орлите от търновските боази идеха, та ги вземаха и ги отнасяха на гнездата си.
Едни от момчетата казваха, че когато турците нападнали и Търново, имало един жид, правел нещо предателство на турците, го усетили българите, та го ранили, а той бягал, бягал, че тук дошел и се спънал у една къпина и паднал, та умрял и нарекли гроба Жидов гроб. Оттогаз и досега хвърляли и турци, и българи по едно камъче за провала.”

За наличието на Жидов гроб свидетелства и Иван Вазов след негово посещение в Търново през 1902 и 1905г:

„А Жидов гроб на върха Картал-баир, дето обезглавеният труп на издайника-евреин отива да легне в трапа си … На запад от Търново стърчи рид: Картал-баир (Орлов връх), въз който има трап, називаем днес Жидов гроб. Според преданието там е отишъл и легнал трупа на евреина, който предал Царевец на турците. През вековете на робството търновци са отивали при тоя трап и са фърляли камъне в него, проклинайки евреина издайник”.

Поетът го увековечава и в поемата „Жидов гроб”.

Точното място на Жидов гроб постепенно е забравено. Посоченото тук място е „около” описаното от Петко Р. Славейков като непосредствен свидетел на мястото.

Източници

Странник.бг

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *