Легенда за Дойран

Било зима. Полята и горите лежали сковани от силен мраз. Езерните води спели под дебела ледена кора, засипана с пухкав сняг. Дни наред над цялата област бушували снежни виелици. В града било пусто. Хората тръпнели пред страшната вест за турското нашествие. Нямало кой да защити града. След битката при Чирмен християнските сили на Балканите не били в състояние да се противопоставят на османците. Сам градът не бил.укрепен и представлявал лесна плячка за завоевателите.

Един ден, призори, злокобна тревога вдигнала на крак дойранските жители. Нещо страшно се шушнело от уста на уста, за да не чуят децата. Треперещи ръце плахо открехвали дървените капаци на прозорците и уплашени погледи се отправяли в дрезгавината. На изток хоризонтът бил в огнено зарево. Големи пожари бушували към прохода Дуатепе и осветлявали Круша и Беласица. Идвайки откъм река Струма, турската конница била прехвърлила прохода Дуатепе и подпалила селата около източния бряг на езерото.

Разсъмвало вече. Заревото на пожалите се загубило в бледата светлина на деня. Недалеч от брега на езерото, откъм Круша плинина, всред бурята се движела в дълга колона турска войска. Тогава турците не познавали карти и компаси, а се движели на посока. По заснежените полета не било възможно да се разпознае ни път, ни пътека. Не знаейки за съществуването на езерото, турските войски тръгнали по леда. В дрезгавината заледената и засипана със сняг повърхност не се отличавала от заобикалящите я брегове. Никакво огъване, никакво пращене не давали повод за съмнение. В бурята плющели зелените, червени и шарени знамена на акънджиитe, на спахиите и еничарите, развявали се конските опашки пред групата на командуващия. Скоро пред очите на нашествениците, всред бурята, се открил замъгленият силует на града. Акънджиите веднага препуснали конете си напред и заели градските изходи.

Когато Евренос бей стигнал в града, останал смаян, като разбрал“, че войските му са минали по леда. Смятайки, че аллах ги е закрилял при това преминаване, той наредил гражданите да дадат богато угощение на войските му по този случай. Нещастното население било принудено да даде всичко, с каквото разполагало, за да нахрани османлиите. Яли, пили и буйствували ненаситните анадолци до пресита. Затова в тяхното съзнание споменът за града останал тясно свързан с чувството на пресищане „дояран“ (на турски). Оттук, видоизменено, дошло и името на града – Дойран. Така се приемаше от самото население. A за спомен на това преминаване по леда на езерото турците издигнали в града часовниковата кула, която стърчеше в турската махала.

Факти

Дойран (варианти Дорян, Догрян, паралелно име Полин, Поленин, Полянин, на македонска литературна норма: Дојран, на гръцки: Δοϊράνη, Дойрани, на турски: Doyran) е исторически град в Македония, разположен на югозападния бряг на Дойранското езеро, разрушен напълно през Първата световна война.

Дойранската епопея – еманация на храбростта (bulgarianhistory.org)

След намесата на България в Първата световна война Дойран е отново освободен, този път от сръбска власт, на 19 ноември 1915 година от Втора пехотна тракийска дивизия, като българските части са посрещнати с неописуем ентусиазъм, цветя и викове ура. Според Димитър Гаджанов през април 1916 година в Дойран живеят 748 турци и 2452 българи. След спирането на българското настъпление на сръбско-гръцката граница от страна на германското командване, Дойран се оказва на самата фронтова линия и през пролетта на 1916 година населението на града е евакуирано в Струмица и Валандово. Църквата е изцяло унищожена, а материалите от нея са използвани за военните окопи.

В следващите три военни кампании – 1916, 1917 и 1918, съглашенските войски правят пет опита да пробият българската отбрана при Дойран, като и петте завършват с неуспех на Антантата и огромни жертви. Особено тежка и кръвопролитна е последната Дойранска битка през септември 1918 година, когато българската Девета пехотна плевенска дивизия, под командването на генерал Владимир Вазов, отблъсква настъплението на четири английски и две гръцки дивизии.

В жестоките боеве през Първата световна война целият град Дойран е почти напълно разрушен от съглашенската артилерия и по-голямата част от населението му се изселва в България. В София бежанците от Дойран основават квартал „Света Троица“, част от район „Илинден“.

По Ньойския мирен договор 1919 година Дойран остава в Кралството на сърби, хървати и словенци.

Източници
http://www.bulgarianhistory.org/
http://bg.wikipedia.org/
http://macedonia-history.blogspot.com/

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *