Легенда за Даутов връх

Преди много години в град Разлог една девойка се славела като най-красива и ухажвана. Тя се казвала Лейла и била дъщеря на страховития ага Омер. В града Лейла освен с хубостта си била известна и като Омеровата щерка, което изпълвало със страхопочитание всички кандидати за ръката й.

Въпреки знатните момъци, които идвали при нея, за да поднесат любовта си в нозете й, сърцето на Лейла туптяло само за един-единствен мъж. Тя била тайно влюбена в един беден българин, чирак на баща й. Видното положение и гордостта й обаче не й позволявали да се отдаде на чувствата си. Затова Лейла измислила изпитание, на което да подложи българина, за да провери дали той е готов на всичко за нея. Веднъж Омеровата хубавица привикала Мито при себе си и му казала, че ще стане негова любима, ако той й докаже смелостта си. Тъй като бил сиромах, а тя чорбаджийска дъщеря, Мито криел, че самият той е лудо влюбен в нея. Затова предложението й било единственият шанс да я вземе за съпруга. Още не изслушал условието, влюбеният веднага приел предизвикателството. А то било – от Разлог до езерото Сълзица Мито да пренесе на ръце любимата си, но без да спира по пътя си. Юнакът нито за миг не изпитал колебание, не размислил колко рисковано и коварно е предложението на Лейла.

Омер ага също бил уведомен за уговорката и я приел “на драго сърце”. Всъщност вярвал, че младият българин няма да се справи със задачата и дори се радвал колко изобретателна била дъщеря му. Привидно доволен, Омер ага потупал по рамото Мито и заедно с младите изпратил в планината двама от личните си прислужници.

Дошъл заветният ден, в който момъкът трябвало да докаже любовта си пред Лейла. Грабнал девойката на ръце и заедно със слугите на Омер ага тръгнал на изтощителен поход към върха.

В прегръдките на Мито Лейла се разтапяла с всеки изминал миг, влюбвала се все повече, покорена от смелостта и жертвоготовността му. А сърцето на Мито туптяло все по-силно, все повече пламвал от божествената красота на Лейла, все повече омалявал, опиянен от нежния си товар. Влюбените се вглеждали във всяко пиринско цвете, слушали кристалните песни на птиците, радвали се на планинските гледки и на близостта си. Огнените им погледи се изпепелявали един-друг, толкова силно бушувала любовта между двамата.

Окрилен от мисълта, че скоро Лейла ще му пристане, Мито събирал сили и бързал нагоре, нагоре в планината, към мястото, определено от туркинята. Пътят обаче не бил лек. Теренът бил планински, скалист, неравен, изнизан с препятствия. Условието на Лейла не му позволявало да поспре даже за миг, не могъл да си поеме глътка въздух. Тежка умора започнала да го обсебва, да спъва крачките му. Нозете му натежали, ръцете му изтръпнали, погледът му се замъглил.

Вятърът, който бушувал по планинския склон, също спирал крачките му. Обладан от завист към младите, тръгнали на своя поход, за да докажат любовта си и да изпълнят завета на гордостта си, вятърът духал още по-силно, станал още по-лют и студен. Всичко наоколо се покрило с воалите на гъста и непрогледна мъгла, която влязла в зловещ съюз с хладния вятър.

Момъкът се заблудил и се отклонил от пътя. От слугите на ага Омер нямало и следа. Капнал от умора, Мито се спънал в един камък и изпуснал хубавицата от ръцете си. Двамата се отърколили от отвесния скат и потънали в мъглата, която ставала все по-гъста.

Слугите едва се опитвали да си пробият път през нея. Даже виковете им не достигали до двамата влюбени. Съгледвачите паднали на колене и започнали да призовават на помощ небето, земята, всички познати им божествени сили, но молбите им останали нечути в капана на непрогледната мъгла.

Те слепешком започнали да търсят изчезналите млади, но всичките им опити оставали напразни. От влюбените нямало и следа – сякаш земята се отворила и ги погълнала.

След часове лутане из планината хората на ага Омер намерили пътя и съкрушени се върнали в Разлог. Разказали какво станало, а чорбаджията, заслепен от мъка, веднага наредил да започне ново издирване. Нищо обаче не могло да върне любимата му дъщеря. От Лейла и Мито нямало ни вест, ни кост. Планината завинаги прибрала влюбените в прегръдката си и повече не ги пуснала.

Хората в Разлог започнали да говорят, че те са загинали, прегърнати до забрава от “дуене на ветере”. По този начин през годините се създало впечатление, че на този връх винаги духа силен вятър.

Оттам дошло и името му – Дуутов или Даутов връх.

От Уикипедия:

Даутов връх е разположен на Главното било в Северния дял на планината Пирин. Надморската му височина е 2597 метра. Изграден е от кристалинни шисти… още

За върховете и планините четете подробно при нашите приятели от Български планинар

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *