Легенда за връх Стовци (Разчепатия камък)

Първата легенда разказва как някога на Разчепатия камък имало воденица, наричана „Хайдушката“. Имало и кладенец, който позволявал отглеждане на животни. Коне, кози и стадо от 100 овце населявали красивата местност. Всяка сутрин един овчар огласял тишината с меден кавал. Другар му бил черен овен с вити рога. Една сутрин, щом чул кавала, овенът се затичал към пастира. От радост така се засилил, че съборил човека в пропастта, и той полетял след него. Последвали ги и стоте овце. Оттогава местността е кръстена Сто овци, а през годините за благозвучие започнали да я наричат Стовци.

Втората легенда описва драма на двама влюбени – Огнян и Бойка, които поискали благословия от дядото на Бойка, Данаил, но не за венчило, а за бунт в Балкана срещу турските поробители. Дядо Данаил сам хранел въстаниците и борбата свършила тогава, когато той свършил и стоте си овце. В тази неравна борба паднали и Бойка, и Огнян. Затова тези големи камъни се казват “Стовци”, заради големия “курбан”, който дядо Данаил дал на въстаниците. А “Купните” е останало като отглас от робството, защото в тези каменни купни се таи мъката и копнежа на народа за свобода.

Факти

Разчепатият камък, отбелязан на топографските карти като “Сто овци”, е стърчаща разчленена скала с височина 95м, на хребета между с. Смоляновцина международния път Е 79 и долината на р. Огоста при с. Превала, област Монтана. Основата на скалата е на надморска височина 800м. Тя е изградена от червени брекчоконгломерати, образувани в края на Ранния Перм преди около 270 млн. г. Представлява величествена гледка от равнинната част северно от хребета и е оценена като геоложки феномен с регионална стойност през 2003 г. при разработването на Регистъра и кадастъра на геоложите феномени в България.

Районът на геоложкия феномен се намира в Западнобалканската структурна зона и е изграден от ордовишки, пермски, триаски и юрски скали, разкриващи се на територията на Монтанската единица от късноалпийския структурен план, в южното бедро на Монтанската антиклинала.

Най-старите скали в района принадлежат на Средогривска свита, която е с ордовишка възраст. Тя обединява метаморфозирани пясъчници, гравелити, конгломерати, различни видове шисти и туфогенни скали.

Пермските скали са обединени в три свити – Смоляновска и Вранска свита (Долен Перм), и Риковска свита (Горен Перм). Скалите на Смоляновската свита лежат с ъглово несъгласие върху метаморфитите на Средогривската свита. Те са представени от червени брекчи, полигенни брекчоконгломерати, пясъчници и туфи.

Вранската свита, сред която е оформена скалната композиция, се състои от континентални речни отложения – полигенни, несортирани брекчоконгломерати с вакова глинесто-песъчлива спойка. Късовете са от разнообразни нискометаморфни скали с участие на гранитоиди, кварцити, лидити и млечнобял кварц. Брекчоконгломератите се прослояват от неиздържани хипопясъчници и хипоалевролити с глинесто-желязно-хидроокисна спойка, на която се дължи червения им цвят. Свитата условно се отнася горната част на Долния Перм. Дебелината при с. Белотинци е около 1100м.

Риковската свита лежи над Вранската и е изградена от онтинентални розовочервени пясъчници, гравелити и алевролити. Над нея следват долнотриаските пясъчници на Петроханската теригенна група, сред които са оформени Белоградчишките скали.

Оформянето на тази величествената скална композиция Стовци е тясно свързано с процесите на изветряне, денудация и ерозия. При образуването на Стара планина през Илирската нагъвателна фаза преди около 25 млн. г. са взели участие по-рано нагънатите палеозойски скали, част от които са и брекчоконгломератите на Вранската свита. При образуването на гънките билните им части са напукани и отслабени. Така в ядката на Монтанската антиклинала са се образували вертикални пукнатини, които заедно с пластовите пукнатини и нееднородния характер на пермските брекчоконгломерати са предопределили неравномерното изветряне на скалите. Благодарение на това става образуването на фантастични ерозионни форми сред триаските и пермските отложения в целия регион между Белоградчик и Смоляновци. Част от този скален ансамбъл е и Разчепатият камък, впечатляващ отдалеч с огромните си размери и причудливата си форма.

Районът се намира на 30км източно от гр. Белоградчик, където в предпланината на Балкана, заобиколено от планинска верига, е разположено с. Гюргич. Тук е забил в синьото небе връх Стовци (“Разчепатия камък”), който заедно с останалите скални композиции “Бъчвата”, “Царския камък”, “Викалеца” и “Бабу” представляват един отглас на твореца Време, изваял Белоградчишките скали. Ако Белоградчишките скали говорят за творчество и настроение, то Стовци и заобикалящите го скални скулптури носят спокойствие и приемственост сред зелените планински била.

От историческа гледна точка районът е много интересен. Между реките Карачица и Нечинска бара е проснала снага “Царската поляна”. Тук е намирал отдих и спокойствие през горещите летни дни цар Борил, след като е убил сестриния си син Калоян, на когото заедно с престола е отнел и жената, хубава куманка. Тук през това място е минавал царският друм, по който от Бдин с коне и въоръжена охрана са пренасяли царската хазна.

Още римляните са оценили стратегическото място на върха и си построили на него наблюдателен пост. До ден днешен има останки от крепостни стени. По-късно на това място е имало раннохристиянски манастир, от който също има останки. Местните хора още помнят, че се е наричал „Йоан Предтеча“. През 1850 година в манастира било открито килийно училище. Кога е разрушен до основи, историята не казва. Но жителите на Смоляновци всяка година посещават мястото в деня на Кръстителя.

Стовци е твърде интересно място, откъдето на север се виждат спокойните води на Дунава, на юг – Стара планина с вр. Миджур, на запад – облият конус на Връшка чука и самите Белоградчишки скали. Околностите на скалата са с изключително красив ландшафт, включващ величествени разкрития на червените пермски брекчоконгломерати под върховете Бабу, Милов камък, Пешин връх, Царска поляна, както и живописните долини на реките Карачица и Гюргичка бара, потънали в зеленината на Предбалкана.

Скалният феномен се вижда най-добре от север, от международния път Е-79. Подходите към върха са по черни пътища от най-близките села – Смоляновци, Белотинци, Гюргич и Превала. По разклонение вдясно от шосе Е 79 между селата Смоляновци и Белотинци се достига до изоставени стопански сгради, от които нагоре по черен път се достига до подножието на скалата.

Източници

http://mgu.bg/
http://mysticallegends.wordpress.com/

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *