Легенда за връх Мальовица

Покрит със сняг, забулен в мъгли или окъпан от слънце, гордо  изправя каменното си чело в небето красивия връх на РилаМальовица.  Такъв горделив, не скланящ глава под турски ятаган бил Мальо войвода,  чието име носи върхът. В едно от селата край Искъра бил роден Мальо. Но  напук на името си израснал строен и хубав юнак. И пръв кавалджия бил  между овчарите. Когато засвирел, селяните захвърляли сърповете, а  сърцето на Босилка, най-хубавата мома в този край, се разтваряло като  цвят, гален от топли лъчи. Това лято само за нея свирел той.

Един ден Мальо отишъл със старата си майка в селската черквичка.  Искал да запали свещ на Св. Георги, за да пази светецът стадото му от  вълци и турци. Там видял Босилка, лицето й греело като слънце. Вечерта,  когато при кладенчето Мальо й разказал за любовта си и поискал да се  оженят, тя му отговорила: „Да чакаме есента”.

Но когато през есента Мальо се върнал, Босилка не излязла радостно  да го посрещне. Селяните му разказали, че Емин паша, който дошъл с  войската си да усмири разбунтуваните въглищари, я видял и задигнал.  „Харема ми ще краси” – казал той на чорбаджиите.

Мъка свила сърцето на Мальо, забягнал той в планината и станал  хайдутин. Неуловим и бърз като вятър, начело на малка чета смелчаци,  прелитал от село на село, за да мъсти на поробителите. Мнозина паши и  бейове загинали от острия му нож. Турците зашепнали името му със страх,  българите с надежда.

Една августовска вечер четата почивала на Меча поляна. С ръце под главата, върху папрат, до хайдушка колиба, лежал Мальо.

– Войводо, приближил се към него четникът Спас – много паши и бейове  наказахме, само за Босилка нищо не сме сторили. Да направим план за  спасяването й. Да слезем утре, войската няма да е в града.

Само това казал и си отишъл.

Цяла нощ мислил Мальо за Босилка. Сравнявал най-едрите звезди с  очите й, най-тънкостройните ели със снагата й. А в зори с дълги златни  коси, спуснати върху тънкия й стан, се явила тя в съня му: „Много есени  дойдоха и си заминаха, а ти не дойде. Нима и тази, десетата, няма да  дойдеш?”

На сутринта Мальо и Спас се спуснали към града. Планината била притихнала. Долините тънели в мрак, горите мълчали.

– Войводо, аз ще се отбия до кладенчето да пийна водица, а ти ме почакай до моста – прошепнал Спас.

Мальо продължил край Искъра и си мислел за Босилка. Неочаквано  припукали пушки и нещо го парнало в гърдите. Там, скрити в гората, го  причакали семейните на Емин паша. На него го бил предал Спас. Разбрал  измяната Мальо, но нямало що да стори. С простреляни гърди вървял той, а  заедно с капките кръв, които багрели тревата след него, гаснели и  последните искрици живот. Когато стигнал Меча поляна, сетните сили го  напуснали и като прострелян сокол паднал на тревата. Там го намерила  четниците. На гърдите му зеела голяма рана, а очите му гледали жадно  върха. Погребали го на поляната, а върха над нея нарекли Мальовица.

Факти от Wikipedia

Мальовица е името на връх в северозападната част на планина Рила. Върхът е висок 2729 м. Името на върха е свързано с Мальо войвода – борец срещу поробителите, загинал според преданието нейде в Мальовишката долина. Друго предположение е, че името произлиза от Малите езера, както планинците наричат езерата в североизточното подножие на върха. На най-старите карти върхът е отбелязан с името Малевица…

Видео от planinar.org

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *