Начумерен, мрачен и надвесен като изтукан над зейналата пропаст, в която са сгушени Якорудските езера.
Многолик връх, ако го гледате от различни страни, той изпъква пред погледа ви в най – различни образи и настроения.
Старинното име на планинския великан е осмислено от следното народно тълкуване:
цар някакъв си в отдавна забравени времена се оттеглил в планинската клисура на Бели Искър. Това той направил след усилени и несполучливи войни с по силен завоевател.
Царският налбант (ковач) се грижел не само за царския добитък, който пасял по обширното пасище. Той бил царски казначей (касиер), защото царят имал в него голямо доверие.
Трева за добитъка имало в изобилие, ала храната за хората вече се привършвала. Изтощената от глад и студ царска войска била нападната от няколко страни и била разбита. За да не попадне във вражески ръце и царската хазна, налбантът я закътал в канарите на високия връх, от който царят наглеждал неравната борба. Като се уверили, че техните войски са напълно разбити, царят и налбантът възседнали най-добрите коне и успели да се спасят. Къде ? На този въпрос преданието не дава отговор, като не ни посочва и кой е бил този злощастен цар. Затова високият и канарист връх е бил наименован Налбант. Сега е прекръстен на Ковач.
Факти
Ковашкият дял заема пространството между седловините Долни куки и Горни куки – северозападно от Средния връх. Първенецът на дела вр. Ковач (2634 м) спуска на изток отвесна стена към циркуса на Якорудскиге езера. Южно от седл. Долни куки, на изток от главното било се отделя къс страничен рид, на който изпъква с внушителния си облик вр. Суха вапа, надвесен със стръмни скалисти склонове към циркусите на Грънчарското езеро и Якорудските езера. Другите принадлежащи към дела върхове – Стражник, Лопатишки и Средния връх, са по-незначителни и се издигат на странични била на юг от главното било.
Източници
http://www.teacher.bg/forum/
http://www.villad-treshtenik.com/