Берковския чорбаджия Тано имал чудно хубава дъщеря Тодора . Чорбаджията бил известен с лошия си нрав, бил пияница, тормозел бедния народ , и най – лошото бил приятел с турците. “Теферичите“, лова и тъмните сделки превел с тиранина на берковско Пашаджика и неговата орда – черкези. За разлика от баща си Тодора била добра и обичлива девойка. Общувала и помагала на бедните . Красотата й била трудно описуема . Тя била сърцето и душата на хорото , тлаките и младежките сбирки.
Много младежи от берковския край се борили , кой ще спечели сърцето и любовта й. Тя си имала любим, когото обичала, и на когото се била врекла във вечна обич . Той бил от Гушанци , село близо до Берковица. Казвал се Гено. Това село било известно , че от там бил хайдутина Стефан, в чиято чета Гено бил знаменосец. Тодора знаела ,че баща й никога няма да разреши такъв брак , затова се срещали тайно , и подготвяли бягство в Сърбия. Бягството било уговорено , но първо решили да се венчаят според християнските обичай. За целта минали през Клисурския манастир , където да се венчаят, а войводата Стефан щял да им бъде кум.
През това време в къщата на Тано, се вихрела голяма веселба – гости му били Пашаджика и Ахмед ага. Той отдавна заглеждал Тодора … Като се понапили и били на кеф , той накарал Тано да извика Тодора да сервира кафето …
Когато я потърсили , видели , че я няма – да, но и чейза й го нямало! Тано побеснял , разбрал , че е избягала с Гено. Тогава казал на агата, хванат ли е – дава му я за жена.
Ордата подгонила конете, предатели казали на къде са тръгнали бегълците, и черкезите оградили манастира. Като чули конския тропот и пиянската глъчка хайдутите разбрали какво ги чака. Монасите им помогнали да се измъкнат от клопката и поели към Балкана. Турците разбрали , че са към гората и ги подгонили. В подножието се захванала страшна битка. Войводата казал на Тодора да бяга към върха и там да ги чака … В неравния бой паднал един от хайдутите. Гено хукнал след Тодора , но от засада го простреляли, иза доказателство ,че е убит отрязли главата му. Всичко това Тодора видяла от мястото дето се криела.
Тя разбрала какво я чака и като стигнала върха развързала бохчата с чеиза си и започнала да “дарява“ храстите и дърветата на върха. Те заприличали на коледни подаръци, накичени и разкрасени – сякаш са приказни кукли …
Като свършила с ритуала , тя свалила забрадката си , прекръстила се , и се хвърлила в дълбоката бездна. Така тя намерила смъртта, и спасила честта си. Спасил се и войводата – хайдут Стефан, който след това е разказвал историята. Украсените дървета, като в идилия или приказка с чеиза на красивата девойка , приличали на магически кукли …
От тогава остава и името на трите върха – ТОДОРИНИ КУКЛИ.