Леганда за вградената невеста

За изграждането на крепостните стени около град Хисаря, по-рано наричан Траянов град, се разказват много легенди. Една от тях е легендата за вградената невеста.

Говорело се, че изграждането на тези огромни стени било възложено на майстор Манол. Той е герой от фолклора на балканските народи. Та, градил майстор Манол тази огромна крепост с десет хиляди работници. Не че строителите били лоши, но имало някаква магия в този строеж. Това, което правели през деня с най-голяма вещина, през нощта се събаряло. Сякаш някаква незнайна сила бутвала зидовете да паднат, колкото и здраво да били направени те. Затова строежът напредвал толкова бавно, че господарите всеки ден крещели и раздавали удари наляво и надясно сред работниците.

Дълго мислил майстор Манол заедно с по-добрите майстори що да сторят, та зидовете нощем да не падат. Един от по-старите зидари казал, че в такъв случай в строежа трябва да се вгради млада жена, която на другата сутрин дойде най-рано на мъжа си храна да донесе. И то не сянката й, както обикновено се прави, а самата жена да се зазида жива. Настръхнали косите на по-младите майстори, но нямало как, трябвало да се съгласят, само и само работата им да потръгне.

Вечерта след залез-слънце майсторите се прибрали по къщите си и казали на своите жени за това жестоко решение. Предупредили ги сутринта да не отиват рано при стените на крепостта. Само майстор Манол не казал на своята млада невеста. Сърцето му се обливало с кръв, като я гледал как пъргаво шета из къщи и пее, как любящо люлее първата им момчана рожба в люлката сред одаята. Той знаел, че точно тя, неговата мила, ще отиде първа на строежа, но смятал за нечестно да й каже да не отива. Не мигнал цяла нощ. Гледал през малкото прозорче ярката луна и молел някак си да му помогне, да накара ранобудното му булче да се успи сутринта. После се обръщал към спящата си невеста, милвал я по бузите и мълком се прощавал с нея.

На другия ден призори майстор Манол вървял към строежа с натежали крака. Другите майстори го гледали със съжаление. Те били сигурни, че той не е казал на невестата си за жестокото им решение. И ето, че не след дълго откъм селището се задала гиздавата невеста на майстор Манол. В едната си ръка държала детето, а с другата — котлето с храната, която най-рано от всички жени бе приготвила за любимия си мъж, без да подозира нещо лошо. Но още щом пристигнала на строежа, разбрала всичко. Зидарите отгоре я гледали с такава мъка… А сърцето на майстор Манол напрягало да се пръсне.

Без да каже и дума, младата жена пуснала котлето и сама побързала да влезе в предварително приготвената ниша в зида. Помолила само да й оставят по-дълго време гърдите навън, за да може по-дълго да кърми рожбата си. Всички на строежа стояли като окаменели. Затривала се такава хубост, такава младост, и при това майка… А Манол не знаел дали е жив или мъртъв. Знаел само, че строежът вече ще потръгне, но че с неговия живот вече е свършено.

И до днес на една от вратите в крепостта се вижда гюлче и седефче, с които била закичена злочестата невеста, а по-надолу нещо бяло като мляко там, където е кърмила детето си до своя последен дъх в зида.

Източници

„Вградената невеста“ – Жечка Горчева

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *