Ладуване в село Дичин

Ладуването е стар обичай в село Дичин. При него момите предричат занаята на бъдещия си избранник. Познат е от времето преди Освобождението, както и след него.

Срещу Васильовден (1 януари) момите се събират по махали, в дома на една от тях или при махленския геран, като вземат един котел с „мълчана вода”. Тя е донесена от предната вечер от герана, като през целия път, докато се донесе, не се говори. Всяка от момите пуска пръстена си, след което котелът се окачва на дърво през къщата, за да престои на месечина през нощта. На сутринта момите се събират и пеят „наричанията”. Наредени са в кръг около котела. Една от „подевките” (16, 17 годишна девойка) със завързане очи вади един по един пръстените. Каквото съвпадне от наричането в песента в момента на ваденето на пръстена, такъв ще бъде избраникът на собственичката на съответния пръстен. За такъв ерген тя ще се задоми.

При пускането на пръстена в котлето се пее следната песен:

Сбирайте се, малки моми,
Малки моми и големи.
Да пееме пръстените.
Девер булка през мост води.
Мостовете се разлюляват
От хубости ведестини,
От радости деверови.

При вадене на пръстените се пее:

Кървавица на полица.
Сегни, извади маломен пръстен.
Ой, Ладо, Ладо, момиче младо.
През поле бяга, върви с тояга… (демек овчар).
Сегни, извади маломен пръстен.
Ой, Ладо, Ладо, момиче младо.

Пеела се и друга песен:

На стол седи, масло вади, дой ладе, ладе…. (писар)
Из дол бяга, цървули стяга… (овчар)
Дълга тръба чак през Дунава… (далечен ерген)
Синя прежда по върлинка….
Косач коси по ливада… (косач)
Аршин дрънка по постелка… (шивач)
Самун се рони през планината…
Дивитя му на пояса… (граматик, даскал)
Зряла дюля и презряла… (стар ерген)
Шита риза недошита… (съвсем млад ерген).

Източник: Книга за село Дичин

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *