Въпреки граматическата неточност на първата гравирана дума, в която са допуснати цели четири правописни грешки, печатът е уникален с това, че няма аналог от този период. (Експониран е в първата витрина на зала Нова история в РИМ – Враца.)
Печата с текст: „Кундорожиско вратчанско дружество 1885 г.” е изработен от бронз с ръчно гравирано изображение. В централната му част са изрисувани обувка и две клончета. Кундурджия означава обущар.
След Освобождението, засиленият внос на евтини фабрични изделия от европейските страни започва да конкурира българските занаяти, застрашавайки отделни браншове с разорение. Съгласно приетия и утвърден през 1898 г. Закон за уредбата на еснафите, са признати 22 групи занаяти, по които могат да се формират сдружения: занаятчийски дружества и еснафи. Врачанските обущари много по-рано осъзнават необходимостта от защита на интересите си. Години преди това те имат професионално дружество, а през 1885 г. налагат коректна и прецизна документация, оформяна с оригинален печат, нещо, което не е особено популярно само седем години след Освобождението на България.