Култът към земята у българите

Свещената почит към Земята е един от най-ранните култове в религиозното мислене на европейците. Земята е майката, която ражда живот от своята плът – всички растения са нейни чеда.

До недалечното минало българите са изпитвали особено благоговение към Terra Mater. То е засвидетелствано в обредите, които са се извършвали в нейна чест. Преди да се пристъпи към оран се е вземалa буца пръст и се е целувала, а преди сеитба и коситба българите са обличали празнични дрехи и са занасяли погача хляб, вино и кокошка на нивата. Една трета от погачата се е пoсвещавала на Земята, а част от виното се е изливало на земята като жертвоприношение.

При някои празници се е осъществявал допир със Земята, който е имал обреден характер и е свързан със здравето и плодовитостта. На Бъдни вечер се е кадяло и над пръст от нивата и се е приготвяло обреден хляб, посветен на земното плодородие.

Погребалните практики също са били свързани с култа към Земята. Преди да се погребе мъртвец се е хвърляла буца пръст и се изливало вино и зехтин, за да го приеме Земята и да го разложи.

Поради съществуващата забрана да се работи и да се храни с неумито лице се е смятало, че ако няма вода, човек може да се умие със земя и затова, като потриел ръцете и лицето си с пръст, той се очиствал.

Някога за клетва са използвали или торба, напълнена със земя, която се окачвала на шията, или земя, която се е полагала в ръцете. Нарушителя на клетвата е бил заплашен от това земята да не го приеме след смъртта му, което се е смятало за едно от най-злощастните проклятия.

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *