Копривата в нашия бит и култура

„Да се хванем за зелено” – в този любим български израз „зеленото” са толкова полезните коприва, лапад, лобода, които се появяват на трапезата ни през пролетта. Народът ни казва: „Закука ли кукувицата, покаже ли се копривата – идва пролетта.” Копривата присъства в още много поговорки и поверия, както и в някои магически практики. Лечебните ѝ качества я нареждат сред най-разпространените народни средства при различни здравословни проблеми.

Според традицията, коприва се яде за първи път на Гергьовден. Растението присъства и в почти всички ритуални практики, свързани с празника. Символ на здравето, тя се вплита в зелените гергьовски венци и китки. В нощта преди Гергьовден жените доят овцата, която първа е родила агнета от началото на годината. Съда за млякото е окичен с пролетни цветя, завързани с червен конец, а сред тях се слага и коприва. С венец от здравец, къпина, коприва и глог, заплетени с червен конец пък се украсява главата на овцата. Такъв венец се закачва и на вратата на кошарата. На празника стопанките кичат чешми и кладенци със зеленина, а в котлите (или ведрата), с които носят вода слагат стрък коприва – за здраве. В някои краища на страната било прието най-възрастната жена в семейството да „нажари” (или да „опари”) краката на децата докато са още под завивките. Вярва се, че това ще им донесе здраве.

Парливите листа на копривата, преплетени със здравец и глог, хората закичвали на входните си врати и като средство срещу различни зловредни влияния и беди. Счита се, че копривата прогонва лошите духове. Коприва се използва и при разваляне на магии и заклинания, както и против уроки. Ако някоя мома искала да отмъсти на любимия си за изневярата му, свивала китка от коприва и му я подарявала. Символът на това действие – както сърцето ѝ е изгоряло от мъка, така да изгори и неговото.

Някога от коприва получавали здрави влакна, от които изработвали тъкани. Приготвяли и зелена боя, използвали я за оцветяване на великденските яйца, както и на текстил. Някога във всеки дом изсушавали големи количества от растението – за храна и лечение през зимата. С коприва се приготвят много традиционни постни ястия. Тя е чудесно допълнение и към месните блюда.

В народната ни медицина се прилагат отвари от всички части на растението. Листата и стеблата се берат от първото появяване през пролетта, а корените се вадят през есента, когато цъфтежът е приключил. Налагане с коприва е особено ефикасно при парализирани крайници, ревматизъм и пр. Счита се, че зеленият цвят на храната помага при депресивни състояния. А отварата от коприва подобрява работата на сърцето, има кръвоспиращо и общо укрепващо действие, помага при захарен диабет и наднормено тегло. Копривата е прекрасно средство и за всички, които страдат от пролетна умора.

Източници

БНР

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *