Клането в Любенова махала

На 14 юли 1877 г. турска войска и черкези извършват едно от най-страшните кланета в робска България. Под ножа минават 1013 беззащитни българи, а касапницата в Любенова махала ще се запомни като „Втори Батак”.

църква
храм „Св. Великомъченик Георги“

Преди Освобождението през 1878 г. името на селото е Гюнели махле и наброява 120 къщи. През юли 1877 г. селото е сполетяно от изключително жестока съдба. Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора получава сведения от турски шпионин, че в село Гюнели махала има комити, които се готвят за бунт. Това не отговаря на действителността, тъй като създадения лично от Левски комитет в селото е разпуснат още през 1872 г. след ареста на местният председател поп Еню Попдимитров. Слухът е разпространен от турчин, който след като не му е даден откуп, за това да пази селото се заканва да отмъсти на жителите му. Въпросният турчин, който според една от версиите е арнаутин /албанец/ отива лично при Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора и му съобщава, че в Гюнели махле има комити, които се готвят на бунт. Пашата праща свои хора да проверят истинността на този слух, които за беда влизат в конфликт с местен жител, който стреля по тях. Разгневен от това Реуф паша организира отряд от редовната си войска и свиква башибозук. Башибозука е съставен от местни турци, които са малко на брой и значителен брой черкези, прочути с жестокостта си. Общият брой на турската редовна войска, заедно с башибозука е бил около 2 000 души. На 14.07.1877 г. селото е обкръжено и атакувано. Изплашените хора се затварят в местната църква. В късния следобяд турците, използващи артилерия вече овладяват селото. След няколко щурма черкезите влизат в двора на църквата и подлагат всичко на сеч и разграбване. Успоредно с това турците подавят останалата съпротива на селяните, прикрити на различни места из селото. Комисията изпратена от Цариград да установи последствията констатира, че само в двора на църквата и в самия храм са избити 1013 души. Никъде не се споменава сред тях да е имало комити. По приблизителни оценки общият брой на убитите хора от селото и околността е над 2 000 души, като по жестокост и брой на жертвите се сравнява с „Баташкото клане“ и наричано накратко – „Втори Батак“.

любенова2
Оцелели от клането жители на селото с паметници на жертвите

В памет на кървавата трагедия през 1885 г. в двора на черквата Св. Великомъченик Георги в Гюнели махле е поставена паметна плоча, която стои и до днес. Върху камъка е написано:

„Проидохомъ сквозе огънь и воду низвелъ ни еси покой въ четиринадесетий ден вечерьта на месеца юлийь въ хилядо осемстотин седемдесеть и седма година, въ време руско-турската война, нападнаха селото ни черкези, башибозуци и многобройна турска войска и придадоха селото ни на огънь, като се видя окружено от толкоз кръвопийци, принуди се да побегне въ оградата на църквата, но и тамъ не намери спасение, понеже кръвопийците окръжиха оградата на църквата и яросно се впустнаха на сеч върху невинното население и избиха само въ църковната ограда мъже, жени и деца хиляда и тринадесет души, на които костите почиватъ тукъ при този памятникъ. Вечна имъ память. С. Гюнели-Махле, 21.VIII.1885 г.“

любенова3

Източници

faktor.bg

2 коментара

  1. Най горе в ляво е на Минчо Георгиев / Глухия / баща му;
    Горе в дясно е дядо Ганьо – дядото на Стоян Иванов / дядовото Ганьово /
    Долу в средата е Казака Йорго
    Долу в дясно е Диньо Марков – бащата на Марко Динев Марков,който е бил кмет от Сговора през 1927-1931 год.
    Долу ляво дядо Тончо , бащата на Кръстьо Тончев / но не този от когото арнаутина Садък е искал пари за да пази селото от набези на турците /.

  2. Нещо ми се разминават датите. По точно годините. Не може писмото да е подписано 1885г. за събитие в 1887г.

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *