Караджов камък

Караджов камък е интересен скален феномен, който се намира близо до село Мостово в Родопите. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В него е наместен огромен камък, който сякаш висша сила е поставила там – Караджовия камък. Феноменът е обявен за защитена местност със Заповед No.РД1015 от 06.08.2003 г.

%d0%ba%d0%b0%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b6%d0%be%d0%b2-%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d1%8a%d0%ba1Още от древността хората са смятали мястото за специално – траките са изградили светилище, в което са почитали мъртвите. До днес са запазени изсечени в скалата ямки с религиозно предназначение, както и стъпала, водещи до горната част на масива. Проведени разкопки показват, че светилището е създадено през ранножелязната епоха (VII – VI в. пр.н.е.). От този период са останали издълбани скални ями и улеи, в които са били полагани съдове, палели са се огньове, а самият ритуал е завършвал със затрупване с камъни.

По-късно светилището е използвано през III – IV век сл.Хр. – намерена е керамика, изработена на грънчарско колело, и монети от времето на римския император Юстиниан I (управлявал в периода 527 – 565 г.).

Като повечето светилища на траките, и тук се наблюдава етажност. Първият етаж се нарича Долна култова площадка, следват издълбани стъпала – преход към по-високата част, където в скалите има изсечени малки дупки. Когато някой тракиец умирал, близките му дълбаели дупките в скалата и ги пълнели с дарове.

Легендата, свързана с името, разказва за Караджа войвода от станимашкото (асеновградското – б. а.) село Яврово. Той пазел населението на околните села от набезите на турци и башибозук. Легендата за славния хайдутин има няколко варианта, като единият гласи, че войводата много се разгневил на шайка башибозуци, които отвлекли красивата девойка Драгана. Замъкнали я на върха отсреща и се гаврили с нея до смърт. Оттогава лобното място на момичето носи името връх Драганица. Зачакал Караджа войвода време за мъст и след няколко дни чул, че шайка башибозук гуляе в близкото село Мостово. Събрал четата, нападнал и избил 25 османлии. Оставил само един жив и го проводил при валията на Пловдив да му съобщи, че българите от Станимашко вече няма да търпят разпищолените башибозуци. Това обаче разгневило валията и той пратил редовен аскер. Обградили турците скалата и след неравен бой избили четата, паднал мъртъв и Караджа войвода. Оттогава камъкът носи името му. Друга мълва носи, че преди да умре, войводата заровил някъде под камъка голямо съкровище.

Караджов камък е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасната природа на резервата Кормисош. Достъпът до горната част на скалата е подсигурен от метален парапет и дървена стълба, минава се точно под камъка. Последните няколко стъпала са изсечени от траките – това не прави впечатление на всеки, защото са изветрени, а и има много други неща, които привличат вниманието. Изкачването е доста стръмно и трябва да се внимава. Гледката от върха на платото е невероятна – откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности – Белинташ, Кръстова гора, вижда се и местността на хижа „Марциганица”. Слизането е по същия път през парапета, защото останалите стени на платото са отвесни.

Поради факта, че до тази забележителност се достига само след пешеходен преход и е обявена за защитена местност, природата е запазена непокътната. Маршрутът дотам се движи на места по билото, което открива красиви панорамни гледки.

В района на близкото село Мостово, на сравнително малка площ има открити седем тракийски светилища, най-известното от които е Белинташ. Християните също имат своя история тук – известно място за поклонения е намиращият се наблизо Кръстов връх (Кръстова гора), който също в миналото е бил тракийско светилище. Вярва се, че там се намира парченце от кръста на Христос. Наблизо е и връх Свобода (вр. Момчил юнак – 1943 м), където е свещеното за мюсюлманите място Енихан баба теке.

Източници

bulgariatravel.org

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *