Капитан Златко хайдутин – опора и закрилник на народа

Има едно предание, знам го от моя баща, за самобитния хайдутин в родното ми село Смоляновци, област Монтана – капитан Златко хайдутин, който е живял през ХVII-ХVIII век и е мой прапрадядо. Неговата дейност е известна засега само в родния му край и затова реших да я направя достояние на по-широк читателски кръг.

Селото е с полупланински релеф. В района му се намират редки скалисти природни образувания като Челеби бърдо с Орлов камък на върха; до него в западна посока са Зъберите – три вълнообразни скалисти образувания с пещера, известна като Златковската дупка; след тях продължава скалистата верига от Плоска плоча, която завършва с легендарните конусовидни скали Стоовци. Тези високи и красиви местности позволяват при изкачването им да се види изключително красива панорамна гледка към околните планински възвишения на селата Каменна Рикса, Белимел, Митровци и най-вече – Дунавската равнина и самата река Дунав.

капитан Златко хайдутин
Легендарният Златко хайдутин (семеен архив)

Тази област се е смятала за царството на капитан Златко хайдутин. Той не е останал равнодушен към турските зверства и мъчения на народа и започнал да го готви за бунт. Тези му действия и намерения били забелязани от турския спахия на селото – Челеби Осман бей, който решил да устрои клопка на капитан Златко. За тази цел го извикал един ден при себе си в конака, където се подвизавал, почерпил го с кафе и разгърнал широк разговор с него, при това – с доброжелателен тон, и нелишен от ласкателства за качествата и характера на Златко: че го познава като смел, безстрашен, храбър човек и би желал като такъв да го придружи като охрана, за да отнесе събрания данък (беглик) на селото до съответния административен център, тогава – град Лом, като за тази цел му води коня дотам и обратно. Златко помислил, помислил, па отговорил: „Бива“, и се съгласил.

Тръгват от селото, минават през редица населени места – селата Белотинци, Одоровци, Гайтанци, Брусарци, и наближават Лом. Там е трябвало да пресекат река Лом, която няма мост. Това наложило да търсят разливище (където е по-плитко), което установяват с тояга. Преминават успешно реката, предават в съответните служби беглика в града, пренощуват там, беят плаща нощувката на Златко и на другия ден си тръгват обратно по същия маршрут към село. Но когато отново нагазват река Лом, беят се хваща за патлака, за да го насочи към капитан Златко. Но последният се оказва много по-силен от бея, много по-съобразителен и по-ловък. Като забелязал навреме тези действия на бея, Златко веднага го дърпа за крака, катурва го от коня, извива му ръката, отнема му оръжието, с което го удря по главата, и му тегли за по-сигурно куршума. Хваща юздите на коня, препуска и избягва хайдутин в местния Балкан. Събира около себе си бунтари-комити, с които обитава най-често труднодостъпната пещера в Зъберите. Тя и до ден-днешен носи неговото име, само че под местното название Златковската дупка. После установява връзка с дейците на околните селища, подготвящи Чипровското и Белоградчишкото въстание, като се явява дясна ръка на Манчо Пунин от с. Бистрилица (ръководителят на Чипровското въстание – 1688 г.). Действията на капитан Златко и неговите другари са респектирали силно турската управа и българските чорбаджии, от които е събирал суми за въоръжаване на въстаниците. Местното население го е чувствало за своя опора и закрилник и е съчинявало песни за него и неговите юначни подвизи.

След потушаване на въстанията настъпва относително спокоен период, през който новият спахия на селото неколкократно праща хабер на Златко хайдутин да се прибере у дома, и че ще бъде необезпокояван. Спахията на Смоляновци се оказва по-смирен и сговорчив владетел, който, силно респектиран от Златко, го кани на разговор. Златко се отзовал на поканата и в разговора спахията с усмивка и полушеговито го запитал: „Абе, Златко, можеш ли да ми кажеш, ти като беше там, в Балкана, какво си мислеше за нас, турците?“ В отговор на това Златко без колебание веднага отговаря решително: „Какво мислехме ли? Мислехме да ви избием до крак.“ След което спахията самодоволно се смее, доволен от откровения и смел отговор на Златко.

Тогавашните времена отминаха и останаха далеч от нас, но те оставиха светлия спомен за самобитния наш герой, капитан Златко хайдутин, чието име и днес битува в нашия селски район. Той заслужава вниманието на съответните научни работници – историци, пещерняци и археолози, за да се проучи по-подробно. По моя преценка случаят с него и районът има с какво да направи силно впечатление не само на нас, но и на следващите поколения, като бъдещ интересен и туристически район – по подобие на Белоградчишките скали и Магурата, до които отстои на съвсем близко разстояние (30 км) и с които може да се свърже в общ туристически обект. И сега местни туристи и ученици го посещават, а младежите на традиционни празници, Разпети петък например, излизат масово да се веселят до Плоска плоча и Стоовци, берат за здраве китки от здравец и сладка папрат и носят по домовете за здраве.

Капитан Златко има многолюдно семейство, от което са излезли знаменити личности, един от тях, депутат, е посрещал Батенберг в Свищов.

Високият патриотизъм на капитан Златко, изявен по време на турското робство, остана заразителен пример за следващите поколения след него, проявен впоследствие в Освободителната и други войни и събития, та до днес, с дадени свидни жертви от местните патриоти, на които има издигнат висок паметник на площада в селото от признателните съселяни.

Със заслужена гордост на смоляновчани изказвам дълбока почит към освободителното дело на самобитния капитан Златко хайдутин.

Доц. д-р Джоно АНГЕЛОВ (публикувано във в-к Дума на 21 юли 2010)

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *