Някога нашите езически предци са чествали деня на есенното равноденствие. Тъй като църквата не е успяла да изкорени тази практика, тя е сляла езическия празник с близкия до тази дата църковен празник Кръстовъздвижение. Поради тази причина и до днес са се запазили следи от древни езически представи, обвързани с 14 септември. Така например народът е продължил да вярва, че на Кръстовден „денят и нощта се кръстосват”, т.е. изравняват се по времетраене. Знаело се е още, че от този момент нататък денят започва да намалява, понеже Слънцето достигало междата, от която започвало своя обратен път към зимата. Всички тези данни недвусмислено сочат, че езическият празник е бил посветен на Слънцето и е съвпадал с астронимическото равноденствие (22 септември според съвременния календар).