История на санаториума в Искрец

Приказката ни е за „Искрец – този стар планинец с кален народен дух, срамежливо скрит в югозападните гънки на чутовния Балкан”. Така Софийският митрополит и Български екзарх Стефан започва обръщението си към искречани, така описва село Искрец в своето приветствие. След като през трудните времена на робството присъствието на османци в Понор планина и Мала планина било нищожно, в началото на ХХ век съдбата отново се усмихва на Искрец и жителите му. Известният в миналото околийски център вече не е такъв – голямата Искрецка околия вече е разделена на части, оформят се нови по-малки, но пък повече на брой центрове като Своге, Годеч, Костинброд. Все близки до окръжието в София, с големи частни фабрики в тях: оливената „Чилов“ в Костинброд, шоколадовата „Пеев“ в Своге, а през последното село, което отдавна е станало град, тогава минава и линията София – Мездра. Старият планинец като че ще остане в миналото, като че ли славата му ще бъде забравена, но не! Историята е определила за него нещо по-добро, не нови фабрики, нито кръстопът за далечни дестинации, а болница. Болница за белодробно болни.

Назначена от Негово Величество цар Фердинанд комисия обикаля България, за да търси най-чистия въздух и най-подходящия климат. Идвайки в Искрец и забелязвайки чудната природна красота на това дефиле, бликащите отвсякъде извори, чистите потоци и реки, комисията с радост установява, че по поречието на река Искрецка се носи чуден благоразтворен въздух, който и до днес лекува хората в тоя благословен от Бога край. Между две дерета, спускащи се от древни, запомнени от Римско време селища, с бързи, играещи потоци – естествени притоци на река Искрецка, се намирал манастирът „Света Богородица“. Той пазел между стените си много спомени, пазел и спомените за робството, защото именно през тези дълги и усилни години снагата му била един път съборена, а по-късно отново, по Божията милост, въздигната. Навремето Искрецкият манастир бил голям и богат, с много земи и гори, овощни градини и малка жилищна сграда. Със средновековния си храм и отделената си кръщелня – единствена по рода си на Балканите, той нямало как да не привлече вниманието на царя. Обителта на Света Богородица била оградена с висок манастирски дувар и представлявала своеобразна болница за душата и чудесен лазарет за българския дух. Точно там комисията, назначена от цар Фердинанд, единодушно решила да построи новия санаториум за белодробно болни. До самия манастир – за да бъдат двете болници в едно, та и занапред да се лекуват заедно и душата, и тялото. Земите на Искрецкия манастир печелят едно голямо съревнование, като се показват по-благодатни и целебни от тревненските местности Койчевци, Пейчова ливада и Влачица, от Извора и Старата кория при град Котел, от метоха край с. Дорково, Кошарите в с. Сестримо, от Бистришките ливади в с. Долна баня, оброчището на Св. Иван Рилски във Владая, от Плана планина и с. Железница, Урвишкия манастир край Кокаляне, манастира в Калофер и Текията в Карлово. Никъде сред изброените планински, коя от коя по-известни и красиви местности комисията не намира нужните условия за изграждането на санаториум за гръдноболни. Живописното поречие, южното изложение с лек наклон, просторните обработвани площи, среднопланинската надморска височина, защитната стена, образувана от Старопланинската верига на север, вековните дъбови гори по съседните склонове, добрите климатични показатели на проветривост, облъчване и мъгливост водят състава на комисията до единодушно решение в полза на църковната земя около Искрецкия манастир.

В онези времена Църквата и държавата изграждали един здрав съюз. Били обединени в една обща кауза – добруването на народа и просперитета на свободна България. В Търновската конституция четем следното:

„Господстваща в Българското Княжество вяра eПравославно Християнската от източно изповедание. 38. Българският Княз и потомството му не могат да изповядват никаква друга вяра, освен източно-православната… 39. Българското княжество, от църковна страна, като съставлява една неразделна част от Българската църковна област, подчинява се на Св. Синод, върховна духовна власт на Българската Църква, където и да се намира тая власт. Чрез последната Княжеството съхранява единението си с Вселенската Православна Църква, във всичко що се отнася до догмите на Църквата.“

Глава IX ЗА ВЯРАТА 37

Тези искрени и твърди връзки между Църква и държава, подпечатани направо с печата на Търновската конституция, както винаги, така и сега принасят богат плод в полза на родина и народ, а в тоя случай облагодетелствани стават и планинците, живеещи в тоя земен рай – поречието на река Искрецка.

Светият синод на Българската православна Църква се отзовал с щедра готовност към народополезното дело и отстъпил безвъзмездно всички имоти на манастира в полза на предвиденото здравно заведение. Освен близката природна прелест вече били налице и над 400 декара земя от обработвани ниви, ливади, градини и гори, които представляват едно дарение, по стойност почти равно на царското от 100 000 златни лева, а по нравственост може би и по-голямо.

Така Искрец връща част от предишната си слава, но това е само началото. След кратки неуредици във времето на войните от 1912 -1913 г., между 1925 и 1934 г. болница „Искрец” се утвърждава като водещо научно-техническо средище по белодробна туберкулоза под ръководството на д-р Панайот Белов.

Този материал е за санаториума в село Искрец и е част от статията „А ако трябваше да градим“, Искрец, 2014 г., Алманах „С перо, четка и дух“. Втората част можете да прочетете тук –  Тъжната история на незавършения храм-паметник „Св. Иван Рилски“ в Искрец.

Литература

1.Търновската конституция (официално наименование: „Конституция на Българското княжество“) е първата българска конституция, приета на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново, след Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.)
2.Исторически очерк на Д-р Ангел Недялков „80 години болница „Искрец“, София 1988 г.