История на обичаите за празнуване на имени и рождени дни

Обичаят да се празнуват имени дни е свързан с налагането на християнските идеи в Европа – преди това хората с традиционни възгледи (езичниците) са празнували рождените си дни, тъй като на раждането се е гледало като на събитие със сакрален характер, а освен това древните са имали и празници, посветени на предците. Всъщност наследяването на определено име по родов път е стародавна практика, която няма общо с християнството, тъй като зад нея стои схващането, че дедите се прераждат посредством кръвта. Чрез намесата на църквата възниква обичаят новородените деца да се кръщават с имена, близки или съвпадащи с времето на отбелязването на паметта на личност от християнския календар.

За разлика от езичниците християните гледат с презрение на дълговечния обичай да се чества рождения ден, тъй като смятали, че от значение бил само денят на духовното раждане, сиреч кръщението, докато физическото раждане се е смятало от тях за незначителен факт. Това не означава, разбира се, че езичниците нямали представа за духовното раждане, но според някогашните представи то е ставало в момента на отделянето от майчината утроба или няколко дни след това. За да се противопоставят на езическата обредност, свързана с датата на рождеството, християните въвеждат практиката да се отбелязва паметта на светеца, и всеки, който носи името му, е трябвало да отбелязва това събитие и като свой личен празник.

Разбира се, по този начин християнските отци не успяват да заличат честванията на рождените дни, които е трябвало да бъдат заменени от имените дни, а само въвеждат изкуствено създадени дати в празничната система на европейците. В някои държави обаче – като Полша и Унгария – имените дни се отбелязват по-тържествено от рождените, като това може да се смята за показателно за влиянието на църквата по тези места.

От друга страна, в някои случаи християните под натиска и влиянието на езическата традиция включват в календара си празници, имащи отношение към раждането – например Рождество Христово е именно такъв празник. Освен това християните не успяват и да изкоренят практиката да се дават езически имена на децата – в някои страни в Европа тези имена преобладават над т.нар. християнски. Използвам „т.нар.“, защото някои имена произхождат от гръцката и римската именна система и са били използвани и преди появата на християнството – като Теодор, Димитър, Георги, Константин, Александър, Силвестър и др. Липсата на някои разпространени имена в християнския пантеон е принудила църквата да прибегне към толерантност, тъй като по този начин някои хора оставали духовни сираци при липсата на светец покровител.

В това отношение е много интересно какви завидни „филологически“ умения е демонстрирала Българската православна църква. Например на 1 януари, когато се отбелязва освен обрязването на Иисус и паметта на „св. Василий Велики“, имен ден освен мъжете/жените с името Васил/Василка имат още и тези с името Веселин/Веселина, Вълко/Вълкана и др. А единственото общо между Васил/Василка, от една страна, и Веселин/Веселина и Вълко/Вълкана, от друга, е, че те започват с един и същ звук – „в“, нещо повече, Веселин/Веселина и Вълко/Вълкана са езически имена. Подобна е ситуацията и при отбелязването на 6 май – Гергьовден – освен носещите името Георги/Гергана празнуват и тези с името Галин/Галина, както и на 26 октомври – Димитровден – освен Димитровците и Димитрийките празнуват и Драгановците и Драганките. Особено впечатление прави фактът, че за представителите на някои езически (исторически) имена е определена втората неделя след Петдесетница, или Неделята на всички български светии, – тогава се отбелязва паметта на „християнските светци“ Асен, Аспарух, Крум, Румен, Чавдар и др.

В заключение трябва да се отбележи, че празнуването на имени дни е християнска традиция, а празнуването на рождени – езическа, а от сливането на двете религиозни линии се е получил един абсурден хибрид, за чийто произход малцина предполагат.

Източници

Древноевропейска Езическа Философия

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *