Игнажден

Денят, в който започват коледните празници в традиционния български календар, народът ни нарича Игнажден – по името на свещеномъченик Игнатий Богоносец, чиято памет православието тази година чества днес, на 19 декември. Едно от имената на фолклорния празник е Полазовден, Полязовден, Пòлаз. Какво означава полаз, с какви вярвания и обредни действия е свързан Игнажден… Какво бива и какво не бива да правим, според традиционните представи на предците ни…

Да започнем с това, че фолклорният празник няма нищо общо с църковния. Освен името на свещеномъченика. Казват, че Игнатий е детето, за което разказва апостол Матей. Той е описал спор между Христовите апостоли за това кой сред тях има първенство. За да им даде урок, Исус прегърнал едно дете и казал: Ако се не обърнете (промените) и не станете чисти като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема. Според други източници, самият Игнатий казва, че носи името Богоносец защото е изживявал по изключителен начин своето реално общение с Христос и имал ясно съзнание за това. Ученик на Светия апостол и евангелист Йоан Богослов, Игнатий е епископ на Антиохийската църква. Денят, отреден му от Православната църква, е разположен близо до 22 декември – зимното слънцестоене (22 декември). Целият ритуален цикъл от Игнажден до Коледа е посветен на раждането на новото слънце, на Млада бога. Светът се подготвя да посрещне новото начало, да го съхрани през първите му дни, докато все още е неукрепнало и да го предпази от посегателствата на недобрите сили. Българите вярвали, че на Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова за пръв път на този ден запявали: „Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа.“ В различните музикално-фолклорни области мелодиите имат свои особености, текстовете също разкриват различни страни от вярата и подготовката за Коледа. Но този мотив винаги присъства, а песните не се изпълняват преди Игнажден и след Коледа.

Както при всички празници между Димитровден и Гергьовден, привличането на добрите сили, на бъдещото плодородие и сполука са основният смисъл на игнажденските ритуали и наричания.

В много райони на страната ни, жените замесвали квас от брашно и специални билки. Този квас втасвал до Коледа. В Североизточна България съществувал обичай да го пренасят всеки ден в различна къща, а жените изпълнявали обредни песни и обредно хоро на песен. След това запазвали част от него, изсушавали го и го използвали за лечение, привличане на любим човек и пр.

Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Ако е в добро здраве, имотен, работлив и почтен – на добро е. Затова домакините още преди Игнажден се уговаряли с някой, който отговарял на техните представи. Полазникът първо отивал при огнището, за да разбърка огъня – почит към духа-покровител, който според вярването живее там. Разбърквайки жаравата, полазникът изрича пожелания: „Колкото искрици – толкоз пиленца, колкото то искрици – толкоз агънца“ и т.н. В някои райони на Северна България се считало за голям късмет, ако първият посетител е здрава бременна жена. Независимо от пола и възрастта, полазникът трябвало да бъде буквално обсипан с пшеница, ечемик и сушени плодове. В някои селища на страната ни дори го дарявали с нова риза и чорапи, нагостявали го богато, а той благославял хората, техните занятия и стоката.

На Игнажден е в сила забраната да се изнася от дома каквото и да било. Всички се стремят само да внасят. Не бива да се дават пари назаем, добре е всеки да има по някоя монета в джоба.

Жените извършвали различни ритуални действия за запазване на стопанството и цялата челяд. Сутринта чистели комините, а саждите хвърляли на кръстопът. Взимали и мъжки пояс, поставяли го на двора във формата на кръг, а в него давали зърна на кокошките – да не бягат и да не снасят по чужди полози. Още вечерта преди празника стопанките приготвяли варено жито и хвърляли малко от него в огъня като наричали за здраве и берекет.

На този ден станеникът събирал в дома си коледарската чета и заедно започвали да си припомнят песните, които след броени дни ще пеят по пътя на своята обиколка, както и на всеки член от семействата, чиито домове е обходят.

Вечерята на Игнажден е постна. Трапезата се прекадява, тя едновременно е празнична и поменална. Наричат празника още Млада година.

Източници

БНР

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *