Ивановден

На Ивановден, 7 януари, православните християни почитат паметта на Св. Йоан Кръстител, който е наричан още “Предтеча“, поради факта, че е подготвял хората за раждането на Исус Христос. Той е негов кръстител и е последният старозаветен пророк.

Когато при Кръстителя идва Христос, Йоан познава пратеника на Бога и го посочва на своите съвременници: “Ето Агнецът Божи, който взима върху си греха на света“. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Той е заловен и обезглавен по нареждане на Ирод Антипа.

От което става очевидно, че покръстването като ритуал е отпреди Исус. Както и практиката за пречистване чраз обливане с вода. Равностранният кръст е най-ранния знак за символично изобразяване на Слънцето. Тези обичаи са практикувани от траките и арианските народности в Западна Азия много преди да бъдат заимствани от египтяните, а от тях и от ранните християни в Самария и Галилея. Думите „самар” (разкрач, брод)и „галата” (езеро) са с несъмнен древнобългарски произход. Мнозинството от населението в тези две провинции не е било юдейско, най-вероятно не е бил юдей и Исус, вероятно и повечето от 12-те апостоли. Затова и е бил разпънат Спасителя по искане на юдейския синедрион.

Ивановден е празник на кумството и побратимството.

Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни” е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. Голям сняг – голям комат, гласи народното поверие и то е извод, направен от многовековния опит на земеделците и скотовъдците. Всъщност снегът е вода! Ако по Ивановден земята е „изкъпана” чрез снега, посевите няма да замръзнат, а и ще им досатъчно вода в реките и подпочвения слой за периода на сушата през лятото. Сняг по Ивановден е знак, че по Петровден ще има жега.

Обредното къпане за здраве на Йордановден (6 януари) продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните.

Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да “къпят”, пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо, защото в народната представа Св. Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството.

На този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже, именниците и момиченца до едногодишна възраст, откъдето идва и другото название на празника – Женски водици. И този обичай е с произход от Централна Азия, запазен е бил в средновековиято дори сред българите в Поволжието след приемането на исляма.

Водата играе главна роля в прогонването на лошите сили по това време на година, за което явно не е бил достатъчен един ден. Затова и 5, 6, 7 и 8 януари се празнуват един след друг, обединени от водните обредите. В случая народното вярване е свързало църковния обряд за кръщаване на водата, който има евангелски произход, както и с древния култ към водата и вярата в нейните особени качества.

С този ден се бележи и краят на периода, през който обикалят маскираните новогодишни дружини, също древен тракийски обичай. Коледарите водят своя “цар” на чешмата и го окъпват, а той ги гощава.

В някои краища на България всяка година на този ден още от сутринта младите мъже изчесват конете си. Подрязват опашките им и оплитат по една дебела плитка, като в горния край връзват голям красив пискюл, направен от червена и бяла вълнена прежда.

На челото на коня връзват по три малки пискюла. Поставят им нови юзди, украсени с висулки от разноцветни мъниста, Мятат на гърбовете на конете нови седла. Напетите и пременени мъже яхват празнично украсените коне и препускат из града.

Други весели компании се возят с шейни с по два коня – от единия до другия край на града. Всеки иска да се повози на Ивановден, защото е за здраве.

Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

Имен ден празнуват: Иван, Йоан, Иво, Ивайло, Иванка, Ивана, Ива, Инна, Йоана, Йоанна, Иванета, Ивелин, Ивелина, Ивайла, Ивет, Ивета, Ивон, Ивона, Ивалин, Ивалина, Иванина, Ивая, Ванина, Ваньо, Ваня, Калоян, Йовко, Йовчо, Йовка, Йовелина, Йото, Йонко, Йонка, Яне, Яна, Жан, Жана, Жанет.

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *