Змейова дупка

Баба Цена от село Раковица, Софийско имаше много внуци и внучки, но от всички най-харесваше и обичаше внучката си Ценка. Девойката беше чудна хубавица — гъстите й златисторуси коси се спускаха до кръста, а в големите й хубави очи блестяха ярки звездици. На белите й бузи сякаш бяха цъфнали две алени рози. Кръшният й смях и игривите й песни ехтяха из цялата махала. Стари и млади, мъже и жени — всички харесваха Ценка. А и тя беше не само хубава, но и много обичлива.

По едно време угаснаха звездиците в очите на Ценка, не се чуваха вече ни смеха, ни песните й. Залиня момата, сякаш я бе попарила тежка невярна болест. Близките й и нейните дружки се безпокояха много и все я питаха какво я боли. Но тя нищо не казваше, само ги поглеждаше със своя тъжен унесен поглед. Най-кахърна от всички беше баба й Цена. Място от мъка не можеше да си намери. Все около Ценка се въртеше и току я подпитваше. Накрая момичето не издържа и проплака пред баба си:

Да знаеш, бабо, мене ме змей люби. Ката нощ при мене дохожда и все за любов ми говори. Кажи ми, мила ле бабо, що да сторя, та змея-горянин да прогоня?

Слушай, скъпа внучке, що ще те научи старата ти баба. Щом змея при тебе тази вечер дойде, кажи му, че у нас при кравата идва змеица и избозава всичкото мляко, та за теленцето нищо не остава. Питай го, баби, как да прогоним змеицата.

Послуша Ценка мъдрия съвет на баба си и щом вечерта при нея змея довтаса, тя му разказа за змеицата. Повярва глупавият змей в това, що му разправи момичето и каза да уловят три черни гарвана, да ги опекат и с пепелта да поръсят кравата. Тогава змеицата ще бъде прогонена завинаги.

На другия ден баба Цена изпече три гарвана и с пепелта им поръси любимата си внучка. Вечерта змеят отдалече усети противната миризма и с мъка достигна до прозореца на Ценка, където жално завика:

— Либе ле, Ценке, либе ле, защо ме така жестоко измами? Защо ме от тука завинаги прогони? Малко ли те аз обичах?

После змеят зарева страшно като смъртоносно ранено животно и побегна надалече. Спря се чак в своята дупка в скалите и от ярост изби всичките си чеда.

Затова „Змейовата дупка“ стои и до днес празна край село Раковица.

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *