За Дядо Коледа и Дядо Мраз

В края на годината украсяваме с гирлянди и играчки коледни елхи и отдаваме почит на приказния старец, познат под името Дядо Коледа или Дядо Мраз. Тези обаче на пръв поглед „стародавни“ обичаи са внесени в България едва след Освобождението. Тяхното разпространение не е обхванало изведнъж и изцяло българското землище, а е било постепенно – през първите десетилетия след 1878 г. непознатите дотогава декемврийски порядки са били усвоени главно в градовете, където между другото са живели по-малко хора, отколкото в селата.

Дядо Коледа безспорно е български еквивалент на Santa Claus

, като неговият култ възниква у нас със създаването на Княжество България и Източна Румелия. Името му обаче подсказва забележителна проява на религиозна синкретичност на местна почва. Известно е, че Santa Claus е по-особена форма от холандското име на св. Никола – Sinterklaas. Българите обаче не са припознали Santa Claus като християнския светец Никола Чудотворец. Вместо това е установена връзка между Santa Claus и празника Коледа, на който белобрадият старец поднася подаръци, и по този начин в България е било създадено едно от най-оригиналните в света наименования на приказния герой. Според традиционното схващане думата „Коледа“ произхожда от „Календи“ (kalendae) – латинско наименование на първия ден от всеки месец, което славяните заели от римляните. Сиреч пряка връзка между двете имена – „Коледа“ и „свети Никола“ – няма. След 1878 г. България изпитва силно чуждо културно влияние, в резултат на което

от Запад внасяме Дядо Коледа, а от Изток – Дядо Мраз.

Противно на една широко наложена представа, че Дядо Мраз е руски/съветски персонаж, зает у нас през годините 1944–1989, трябва категорично да се посочи, че той се появава още през първите десетилетия от живота на Третата българска държава. Дядо Мраз произхожда от руския фолклор, в който той се явява персонификация на зимата. Оттам той е зает в българската следосвобожденска детска литература и постепенно набира популярност в общественото съзнание. Този приказен герой например се среща в творчеството на писателите Елин Пелин, Гео Милев, Йордан Стубел, но при все това той не променя образа и функциите си, каквито са му отредени в руската митология: Дядо Мраз си остава единствено стопанин на снега. След 1944 г. обаче под съветско влияние той замества Дядо Коледа и изземва напълно функциите му – от негово име децата в България започват да получават подаръци на връх Нова година, тъй като Коледа като религиозен празник е цензуриран. След 1989 г. Дядо Мраз е заклеймен от вдъхновеното „демократично общество“ като своеобразен „агент на КГБ“ и на негово място се възражда „изконния“ култ към Дядо Коледа. Въпреки това обаче призрачната сянка на Дядо Мраз все още витае в българския духовен свят и си съперничи с „неопетнения“ образ на Дядо Коледа.

П.П. За нуждите на сайта текстът е със съкращения. Целия текст можете да прочетете тук.

Един коментар

  1. Мда, наистина така беше. Интересното е, че аз наистина си мислех, че дадо Мраз е съветска приюмица, дошла у нас след 1944 … така че, благодаря за информацията.
    Странното е, че по онова време дядо Мраз действително „идваше“ на Нова Година и го свързвахме със снега и студа, с баба ми си празнувахме Бъдни Вечер – със всичките постни гозби, кадене на трапезата и т.н., а Коледа казвахме, че е когато колим прасето и детския ми акъл винаги е свързвал коледа-колене 🙂 Разбира се тази „коледа“ нямаше точна дата и поради това можеше да се чуят въпроси от сорта на: „А вие кога ще правите коледа?“ („Кога ще колите прасето?“) и „Колко коледи ще правите тази година?“ („Колко прасета имате?“)
    Сега като се замисля и ми става адски смешно… 🙂

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *