Животните в българския фолклор – Вол

Волът в народната вяра заема много високо място, защото с него селянинът оре, сее, превозва и си служи на всяка стъпка в живота си (тук става дума за впрегатните волове).

Животното в календарната обредност на българина

В чест на тия впрегатни волове е устроен празникът св. Силвестри (2 януари), когато се извършва известен обред, придружен с религиозни обичаи. В чест на воловете на Бъдни вечер има особен обреден хляб, на който са представени воловете с колата и ярема. Този хляб, наречен кола, се кади и се дава на орача.

В чест на воловете и кравата се празнува и св. Влас, когато се месят обредни хлебчета.

Животното в бита на българина

Волът в народната вяра заема едно много високо място, защото с него селянинът оре, сее, превозва и си служи на всяка стъпка в живота си.

Селянинът без земя е половин сиромах, но без волове – цял сиромах.

Волът впрегатен не колят никога; когато остарее, оставят го в говедата да пасе, додето умре, и го закопават с уважение.

Говеждо месо не се яде, считат го за грях.

Животното в поверието и преданията на българина

Вълкът, който яде всички домашни животни, според вярата народна не смее да напада на впрегатни волове; тоя хищник е разбирал, че впрегатния вол не бива да се напада и яде. Вярата народна предава: вълк, който нападне на вол, бива убиван в най-скоро време; и вълкът като че ли знае това, та бяга от впрегатен вол.

Животно и символика

Впрегатните волове не се наричат по друг начин освен ангели: не бий ангелите!, не мъчи ангелите!, не те ли е грях баре за ангелите – са обикновеното изразяване в разговорите, относно воловете.

Животното в сънищата

Култът към впрегатните волове се вижда и в съновника народен. Ако сънуваш волове впрегатни или не впрегатни – значи щастие, богатство. Бик, ако те гони ще имаш кавга, а теле или юнец -радост.

Животното и неговото представяне в българския фолклор

Минало ти време, Стояне;
Минало ти време за либене,
Като на стар вол оране.

В коледните песни волът се нарича еленчовец, т.е. с рога като на елен. Рогата са най-голямото украшение на вола; обикновено хубавите и от сой волове имат високи рогове, извити във вид на полумесец.

Източници

„Животните в българския фолклор“, Мария Дражева, 2010

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *