Женският бунт в Станимака

1917-1918 година. Трудни и тежки времена за българския народ. Първата световна война навлиза в заключителната си фаза.

През зимата на 1918 година в Станимака снабдяването с хранителни продукти е в крайно лошо състояние. В средата на февруари снабдяването на града спира за няколко дни. Фурните не произвеждат хляб.

Стотици деца, старци и жени чакат пред фурните и производствените складове да получат малката дажба продукти. Но уви! Положението става наистина критично и напълно нормално то ескалира.

На 26 февруари 1918 г. организирани от членки на местната женска група към РСДП, към центъра на града започват да се стичат жени, за да потърсят сметка на местните управници. Жените са предвождани от Невена Атанасова, Ефтимия Ахрянова, Варвара Тороманова, Евгения Щерева и др. Спонтанният бунт се превръща в организиран. Жените издигат лозунги: „Долу войната!„, „Върнете ни мъжете и синовете ни!„, „Искаме хляб„. Така около 250-300 жени се събират пред сградата на Управлението по стопанските грижи и обществена предвидливост, където са посрещнати от неговия председател – реакционера Винаров. В отговор на исканията на жените, Винаров цинично им заявява: „Щом като ви липсват мъже използвайте пленниците, които са в града„. С тази гавра , сякаш чашата на търпението прелива. Изведнъж към Винаров политат камъни.

В това време се появява кметът на града, който се опитва да успокои развълнувалите се жени, но без успех. Нещо повече, неговата намеса по-силно възбужда гнева на жените. Няколко от тях се скупчват около Винаров, грабват го и го хвърлят в канала, който е минавал тогава през центъра на града. След това всички тръгват към продоволствените складове, за да ги разбият. Повиканата конска полиция се намесва и ги разпръсква. Извършени са масови арести. Много жени престояват дни наред в полицейския участък, където са разпитвани и малтретирани. Води се и следствие, а някои от жените са дадени под съд за нанесена обида над Винаров. Заседаващия в града съд осъжда няколко жени. Най-голямата присъда получава „главната виновница и подбудителка“ на бунта – Варвара Тороманова, която е осъдена на 15 години строг тъмничен затвор.

Факти

До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 година е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Второто българско царство.

Източници

history.asenovgrad.org
facebook.com/stanimaka.nasledstvo

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *