Днес мнозина вярват, че на 25 декември се е родил Иисус Христос, но малцина си задават въпроса откъде знаем коя е датата на неговото рождение. Всъщност в Новия завет липсва информация за времето на рождество Христово, нещо повече – ранните християни не са се интересували от това събитие и не са смятали, че то трябва да бъде отбелязвано, тъй като са смятали, че телесната същност на Иисус не е от голямо значение. За немалко раннохристиянски автори като Ориген (ок. 185–ок. 254) и Арнобий (ум. ок. 330 г.) отбелязването на рождението представлява езическа практика, на която трябва да се гледа с презрение.
Независимо от това други християнски писатели започват да предлагат различни дати, които имат претенцията да разрешат казуса, свързан с опредлянето на времето на рождество Христово. Съществуването на вярването в еврейската традиция, че някои значими фигури от Стария завет са се родили и умряли на един и същ ден (като Мойсей например) е спомогнала при първите опити за фиксиране на датата на раждането на Иисус. Тъй като в новозаветната книжнина е отбелязано, че Иисус е умрял около еврейския празник Пасха, то това е причината някои раннохристиянски автори като Тертулиан (ок. 155–ок. 240) и Хиполит (170–235) да заключат, че датата 25 март е дата на неговото рождение. По една „случайност“ 25 март според юлианския календар е била датата на пролетното равноденствие – т.е. денят е съвпадал с отбелязването на езическия празник в чест на Слънцето и репродуциращите сили на природата. Други раннохристиянски автори обаче – като анонимния автор на „За изчислението на Пасха“ (ок. 234 г.) – смятат, че 25 март по-скоро символно трябва да се свърже със сътворението на света, а Иисус, който е образ на светлината, трябва да се чества на 4-тия ден на сътворението – сиреч на 28 март, когато според Стария завет еврейският бог е сътворил слънцето.
Климент Александрийски (ок. 150–ок. 215) се включва индиректно в спора за датата на раждането на Иисус, като отбелязва времето на неговото раждане, което според изчисленията се определя към 18 ноември 3 г. пр.Хр. Секст Юлий Африкан всъщност е първият автор, който предлага датата 25 декември за отбелязване на рождество Христово, като предлага следната постановка: той приема също 25 март като дата на отбелязването на сътворението на света, но прокарва идеята, че на 25 март Мария е заченала и е родила Иисус 9 месеца по-късно – на 25 декември. Пак по „странна“ случайност 25 декември според юлианския календар е датата на зимного слънцестоене, или иначе казано – езическият празник на раждането на Слънцето. Съчинението на Секст Юлий Африкан обаче не добива особена популярност, тъй като и самият автор не е бил особено добре приеман сред християните, и затова с право се смята, че установяването на датата 25 декември за рождество Христово не е негова заслуга.
Сериозно свидетелство за честването на 25 декември от християните като дата на рождество Христово се открива едва в Римския хронограф от 354 г., в чието съдържание на две места се споменава този факт. За разлика от споменатите по-горе произведения в този текст датата 25 декември не се аргументира, което показва, че християните в Римската имприя са приели да честват рождество Христово заедно с празника Деня на раждането на непобедимото Слънце (dies natalis Solis invicti), схващайки раждането на Иисус като алегория на раждането на тяхното слънце и светлина. Обяснение за осъществения от християните синкретизъм и съгласуване с езическата традиция може да се намери и в обстоятелството, че мнозина от християните през IV век са били езичници преди да приемат християнската вяра, а немалка част от тях дори са се кръщавали в края на своя живот.
За налагането на датата 25 декември като дата за отбелязване на рождество Христово обаче са необходими столетия – първончално тя е по-популярна на запад и постепенно започва да си пробива път на изток към църквите на Кападокия, Константинопол, Антиохия, Александия и Йерусалим, като този процес се развива от края на IV до края на VI век. Бавното приемане на 25 декември от източните църкви се дължи на факта, че през втората половина на IV век се установява празника 6 януари като дата не на физическото, а на духовното раждане на Иисус – кръщението му от Йоан в р. Йордан и мнимото му проявление като „божествена троица“, което имало по-важна роля за тогавашните християни. Любопитен факт е, че датата 6 януари е чествана в Египет, откъдето произхожда християнският празник, като ден, в който девата Персефона дава живот на Айон. Чрез християнизирането на Европа се налага и датата 25 декември като всеобщ християнски празник, в който се отбелязва рождество Христово.
Като главна причина за налагането на празника трябва да се възприеме неговата роля за подмяната на смисъла на големия езически празник на зимното слънцестоене, който е бил разпространен сред всички европейски народи.