Иван Андреев Богоров е роден през 1818г. в град Карлово. Баща му почива докато той е малък и цялата грижа за многодетното семейство поема майка му – Дона Кожухарова. Въпреки лишенията и трудностите, тя е решена да изучи сина си и го завежда при Райно Попович, където малкия Иванчо показва потенциала и стремежа си към знание.
След това продължава обучението си в Цариград. А през 1846 г., когато е студент по химия в Лайпциг, Богоров издава първия брой на вестник “Български орел”. С което вписва името си в историята като първия български журналист. По-късно, завършва медицина в Париж (1858г.) и се установява на практика в Цариград. Но желанието му да пробуди българския народ, го кара да се върне в България и да учителства за няколко години.
През 1867г. е единственият българин, приет от император Александър II да участва в Славянският конгрес в Москва. Иван Богоров е един от най-видните български напуристи, през целия си живот той се бори за изчистването на българския език от всички турски, гръцки и руски думи навлезли в него. Изключително много думи, въведени от Богоров, използваме и днес. Например – предимство, обноски, приемлив, вестник, часовник, лекарство, забележка и други.
Лекар по професия, издател на „Първичка българска граматика“ (1844 г.), занимавал се с бизнес и икономически въпроси, езиковед, етнограф, издател и на първата българска сбирка от народни песни и мъдрости. Един от най-видните български енциклопедисти, историк и преводач, работил общо взето с всичко, което може да промени живота на хората, да ги подтикне към промяна.