Древният занаят медникарство

Медникарството е древен занаят, упражняван в нашите земи още от тракийските племена и римските колонисти. Има сведения за неговото съществуване през Първата и Втората българска държава. Медникарството се развива и през турското робство.

През ХVІІІ в. медникарството има вече свой оформен облик и голямо стопанско значение, като бележи най-големия си разцвет през ХІХ в. До Освобождението медникарски центрове са: Стара Загора, Шумен, Велико Търново, Варна, Панагюрище, Прилеп, Скопие, Щип, Устово, Пловдив, Станимака (Асеновград), Карлово, Казанлък, Калофер, Тетевен, Троян, Самоков и др. Медникарите изработвали най-разнообразни съдове за бита на българите, както и за църковни потреби: менци (котли), казани (бояджийски, абаджийски, овчарски, а по-късно и ракиджийски), тенджери, тасове, купели, купи, тави, синии, тигани, кипчета, чашки, ибрици, кани, черковни купи, купели, подноси, мангали, лъжици и др. До Освобождението в България се преработвали годишно хиляди оки мед. Занаятът продължава да съществува и след Освобождението, а дори в някои селища се отварят и нови работилници.

Българските медникари не били само занаятчии, а и творци на богато народно изкуство.

Те владеели техниката на плоското изковаване, разяждането с киселина, гравирането с шило, релефното изковаване и ажурно изрязване. Като истински художници майсторите.медникари са ни оставили редки образци на народното изкуство. Украсата по медните съдове се състои от най-простите линии до сложните композиции, включващи геометрични, растителни и антропоморфни мотиви. При кованата мед с плосък или остър чук, както и при релефно изпъкналите и ажурни елементи орнаментите са покрити с калаен пласт, който създава особен блясък. Освен художествената украса по медните съдове били издълбавани дати, надписи, посвещения и нравоучения.

Медникарския занаят запада след Първата световна война поради внос на фабрични медни съдове, а по-късно и поради производството на алуминиеви, емайлирани и други съдове. Днес занаятът е загубил своето стопанско значение.

Съдовете от мед се профилират и се изчукват краищата и ръбовете им със съответни геометрични фигури – кръстчета, звездички, кръгчета, ромбчета и др.калайдисването придава сребърен колорит.Правят се гюмовер казани, варели, тасове и др. Създадени са в по-късно време и железни предмети за култува и домакинска украса като свещници, кандилници, и др.

На снимката: Добрин Николов, познат още като бай Добри бакърджията, от град Самоков. Tой е 3-то поколение потомствен бакърджия. Баща му е практикувал този занаят в продължение на 69 години, а самият той се занимава повече от 48 години.

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *