“Донка е по-ниска на ръст (от Сребра Апостолова) и мургава, но със строго изразителни очи. Особено любознателна и винаги охотно приказлива, лесно се приспособяваше към всички, като добра събеседница. Доста ревнива опонентка на издръжливост към всички несгоди и лишения при нелегалния четнически живот, когато ѝ се заговореше за извършеното от тях убийство, винаги пламваше от озлобление, с което издаваше заболелите си чувства на мъст и задоволство, че са премахнали един злодей… Сега вече мога да умра спокойно — винаги прибавяше в края на разговора си Донка.”
Христо Настев
На 21 декември 1885 г. в с. Смилево (днес в Македония) е родена една смела българска революционерка и участничка в борбите за национално обединение – Донка Ушлинова.
Омъжената рано девойка, често е задиряна от местен турски управник, докато мъжът ѝ е на гурбет. Положението става нетърпимо и Донка, заедно с етърва си Сребра и нейния мъж, убиват ненавистния ага, след което успяват да се скрият от османските власти и се включват в редиците на ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), 17-годишната Донка се сражава наравно с мъжете и участва в много боеве. След потушаването му, решителната жена заминава за свободна България, където се установява с мъжа си. При избухването на Балканската война, двамата се записват доброволци в македоно-одринското опълчение. Донка отново показва завидна смелост в битките срещу враговете. С края на двете Балкански войни не идава краят на нейните героични прояви. Отново като доброволка, тя се включва и в Първата световна война и участва в редица сражения. За проявения през войните героизъм, голямата българка е произведена в чин подофицер и получава 4 ордена “За храброст”.