21 декември е най-късият ден и най-дългата нощ, или иначе казано денят на зимното слънцестоене. Нашите прадеди са отбелязвали с особена почит този ден, като са извършвали древни обреди, за да отбележат смъртта на старото слънце.
Смятало се е, че на този ден завършва и започва вечният кръговрат. Същинският езически празник Бъдни вечер е отбелязвал именно това събитие и е бил в пряка зависимост, както и досега, с Коледа – раждането на новото слънце. След покръстването обаче датата на празника в християнския календар застинала неподвижно и останала непроменена като 24 декември, без да се съобразява с астрономическите несъответствия. Неслучайно преди Коледа се е поставял бъдник в огнището, който да гори през цялата нощ, за да ознаменува победата на светлината и завръщането й от царството на сенките. Големият познавач на българския фолклор Димитър Маринов отбелязва за Бъдни вечер следното:
“Названието на деня Малка Коледа, Голяма Коледа, в който ден се е родил млада бога, показва ясно, че тук се касае за едно свръхестествено същество, което се ражда на Коледа и в чест на туй същество се принасят жертви, предлагат се жертвоприношения, придружени с песни, игри и свирки.”