Гарванското клане (2 март 1923 г.)

На 2.03.1923 г. щипският велик жупан Добрица Маткович пристига с войска в село Гарван, Радовишко. Всички мъже, включително деца и старци, са събрани от полето на площада, а войниците започват обиски по къщите, съпроводени с изнасилвания на жените. Двадесет и осем селяни, вързани с въжета, са изведени извън селото и са разстреляни с картечници. Жертвите, от тях три деца на 12, 13 и 18 г., са оставени за назидание непогребани в продължение на шест дена. На седмия ден караулите, разрешават на селяни от съседното село да ги погребат.

Цвета Томева(65) умира след като вижда труповете и става 29-а жертва. Останалите са: Атанас Колев(13);Богатин Георгиев(23);Васил Симеонов(27); Георги Донев(31); Георги Милев(32); Димитрия Колев(37); Димитър Иванов(41);Доне Василев(29); Ефрем Траянов(30); Ефтим Петрушев(20); Иван Василев(35); Костадин Здравев(18);Костадин Цветков(31); Мите Здравев(19);Моне Василев(12); Тане Иванов(50); Пане Коцев(28);Петре Георгиев(40);Петруш Атанасов(21); Петруш А. Велянов(35); Петруш Иванов(47); Стевко Траянов(39); Стое Коцев(34); Стоян Филипов(25); Тасе Ефтимов(52); Траян Тасев(23); Христоман Поцев(57); Яне Поцев(59).

Опит за назидателно избиване е направен и в съседното село Брест, който обаче е осуетен от хърватски подполковник, застанал в редицата между изведените за разстрел 19 селяни. Светът е потресен и осъжда клането. Реакции има не само в Европа, но и в самата Югославия. На 15 април в София е отслужена панихида за загиналите, на която се стичат 30 000 души. Панихидата, на която присъстват много чуждестранни кореспонденти, допринася за широкия отзвук на Гарванското клане. Сръбският вътрешен министър Милорад Вуичич се опитва да представи гарванските жертви, като загинали от заблудени куршуми при сражение на сръбска жандармерия и революционна чета. Съюзът на македонските емигрантски организации в България издава “Гарванската Голгота (2 март 1923 год.).

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *