Българският езически празник отвъд християнския Великден

Известно е, че на някои места в Европа още преди християнизирането е съществувал обичай да се багрят и даряват яйца в началото на пролетта. Дали някога българите са имали сходна практика е мъчно да се отговори с категоричност, но не може да се отрече голямата роля на яйцата в нашето езическо мислене. Яйца се ползвали за баене и против уроки, за оздравяване, за гадаене, за правене и разваляне на магии и т.н. От друга страна, не може да има никакво съмнение, че е съществувал езически празник, който се е слял с Великден след покръстването. За това свидетелстват езическите действия, които са се извършвали преди и по време на Великден.

Няколко дни преди празника се приготвяли китки от здравец, преди изгрев се поставяли червени яйца, които трябвало да бъде огрени от слънчевата светлина и след това се натривали по лицата на децата, за да бъдели бели-червени, закопавали се яйца в земята, където е нивата, т.е. правило се жертвоприношение за плодородие. Освен шарени яйца са се приготвяли и писани яйца, като последните са се смятали за много по-ценни.

При изписването на яйцата са се влагали съкровени мисли и чувства, тъй като те се осмисляли като необикновен дар, който момите или булките дарявали на своите любими. За Великден се приготвяли обредни хлябове и тези хлябове удивително напомнят хлябовете на Коледа по своята форма и шарки, с изключение на факта, че в тях се поставят яйца.

На самия Великден съществувала традицията младоженците да посещават кумовете си, родителите на невестата и взаимно да се обдаряват. Младите жени пък, които били лазарували и кумичили преди това, за първи път се обличали и гиздили като моми, чрез което ясно се откроява връзката на този празник с предходните езически празници, забулени от Лазаровден и Цветница.

По всичко изглежда, че третият празник е бил заключителният в цикъла и е ознаменувал последната фаза на прехода към моминство. След като се събирали момите, първо отивали у избраната за кумица и там обядвали, а след това участвали в обреда люленки. За целта те отивали на място, на което имало високо и клонесто дърво, на което се връзвало люлка, а към тях се присъединявали и момците. Обичаят се извършвал в чест на самодивите и змейовете и змеиците.

Празникът завършвал с кръгло хоро, в което участвали всички. В песните, които се пеели по време на великденското хоро, много рядко се срещат новозаветни мотиви, за сметка на това обаче се пеело за любовта между моми и змейове и между момци и самодиви, за похищението на моми от самодиви и т.н. Всичко това показва, че някогашният езически празник е бил част от цикъла, в който се е почитала възраждащата се природа.

Източници

Кирил Ненов (Древноевропейска езическа философия)

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *