Българският езически празник на зимното слънцестоене (Бъдни вечер)

Както е добре известно, денят на зимното слънцестоене е честван от всички европейски народи в предхристиянската епоха и се е смятал за най-важния езически празник. В това отношение разлика не правят и българските традиции, които демонстрират особена почит и тържественост към тази свещена дата. По отдавна установена закономерност обредните действия у българите започвали на 24 декември – дата, която някога е съвпадала със зимното слънцестоене. Денят и нощта са известни с различни наименования по нашите краища – Малка/Суха Колада, Каден вечер, Крачун, Наятка, Бъдник, Бъдни вечер, Вечерна, Кадилка, Каден вечер, Богата вечеря и др. От сутринта на този ден по къщите пристигали коледарчета – момчета на възраст до 12 години, които се движели на групи по 3–4 деца, изпълнявали кратки благословии и се явявали предвестници на празника; те обаче не били същинските коледари, които са се появявали по-късно вечерта. За своите наричания коледарчета получавали от страна на домакинята хлебчета колаци, които закрепвали на своите дрянови пръчки (коледници), приготвени специално за повода, както и орехи, и сушени плодове. В миналото на някои места е била запазена традицията на този ден да се пали огън и децата да пеят коледни песни около него и да зоват: „Коледе, Коледе“.

Най-основната част от празничната обредност обаче била свързана с периода от залез слънце на 24 декември до зората на 25 декември. Основните елементи на ритуалната практика на този свещен времеви отрязък се свеждали до бъдника, жертвените храни, освещаването и коледарите. Бъдникът, известен още и като коладник, представлявал право, тригодишно дъбово или церово дърво, което се е отсичало от момък или младоженец, окастряло се от клоните и се е отрязвало до големина, която му е позволявало да бъде внесено в къщата. За да се превърне дървото в бъдник, то е трябвало да бъде осветено, и за тази цел се пробивала недълбока дупка в него, в която се слагало зехтин/масло, тамян и восък (на някои места вместо това използвали мед и масло, което вероятно води към по-стара традиция), а след това дупката се запушвала с малък клин. Накрая дървото се увивало в бяло ленено платно и се полагало до огнището чак до времето на каденето. Всички тези ритуални действия били съпътствани от коледни песни, изпълнявани от младите жени.

Голяма роля изпълнявал празничният огън и затова било много важно той да не загасне през нощта. Основна роля сред жертвените храни, които се приготвяли на Бъдни вечер, играели хлябовете, които се делели на три вида. Първият вид представлявал хлябът, известен най-вече като боговѝца, боговà, кòлашки колàк, бъдняк, вечерна и светец, който се приготвял в чест на Слънцето; вторият – т.нар. вечерник, наядка, ток, рало, орач, кошара, овчарник, крава, гумно или кола – бил посветен на плодородието; третият, който се наричал най-често кравай, но още и наречняк, благословник, бил предназначен да обдари очакваните по-късно коледари.

Приготвянето на тези хлябове се извършвало с голямо внимание и дълбока почит и е било придружено от изпълнението на специални обредни песни. Всички хлябове са украсявали с най-разнообразни елементи, но най-широко се използвали соларни символи като спиралата, кръстът, кръгът, розетата, кръсташката (свастиката). Освен хлябове за жертвоприношения на трапезата се поставяли още вино, различни ястия (боб, леща, грах, жито, просо, овес, булгур, ориз, тиква, зеле, чесън, лук, орехи, мед, варени сливи и круши) и сушени плодове (сливи, круши, грозде). Обичаят да се включва само растителна храна на трапезата на Бъдни вечер вероятно е в пряка връзка с измолването на светлина и топлина от Слънцето за плодородието на Земята.

След като се подреждали храните на масата, те трябвало да бъдат осветени, като за тази цел масово се използвал желязната част на плуга (палешник, лемеж) за кадилница и тамян или определени растения. По време на каденето стопанинът е наричал за плодородие, а след това полагал бъдникът да гори в огнището, който не трябвало да загасва през цялата нощ. Преди да се седне на трапезата се канело божеството на вечеря, а след това се разчупвала боговицата, като първото парче се е посвещавало на Слънцето, а останалите – на дома, земята, животните и членовете на семейството.

По време на Бъдни вечер се избягвало да се става от масата, а на някои места дори трапезата не се е вдигала до зори. Изключително разнообразни практики се изпълняват с цел да се гадае каква ще бъде следващата година. Следи се как гори бъдникът, у кого ще се падне парата от погачата, използват се лучени люспи, сол, въглени, за да се узнае времето и плодородието през идните месеци, момите гадаели какви ще бъдат бъдещите им съпрузи. След полунощ се очаквали коледарите, които са съставлявали млади и здрави мъже (момци и младоженци), облечени в празнични дрехи. Те възвестявали раждането на бога, изпълнявали коледни песни и наричания за плодородие, а за награда получавали краваи и други храни.

С изпровождането на коледарите завършвало и самото тържество, което трябвало да приключи преди утрото на следващия ден – Коледа (25 декември). На Коледа е съществувала традиция да се организира общо хоро, в което се включвали всички. От проследяването на обредните действия става ясно, че празникът е отбелязвал и е бил съгласуван с прехода между края и началото на годишния слънчев цикъл – от нощта на зимното слънцестоене към началото на първия ден след него. В представите на нашите прадеди залезът на зимното слънцестоене е бил моментът, в който Слънцето е умирало, а с изгрева на следващия ден богът отново се е раждал. Именно този повратен природен момент се е смятал за граничен между новата и старата година и затова не е случайно, че първият ден от новата година е наречен „Коледа“ – общославянска заемка от латинското „kalendae“ (първия ден от всеки месец). По време на най-дългата нощ се е смятало, че може да се установи какво ще донесе бъдната година – наименованието ѝ „Бъдни вечер“ ясно говори за това.

Оригиналният текст можете да прочетете тук.

2 коментара

  1. Християнството просветли тъмата на езичеството. Христос се роди!

  2. Калѝнда

    Ако приемаме, че Балканите са люлката на индоевропейската цивилизация и траките са нейните носители трябва да следваме всички последствия от това. Траките освен че са откриватели на всички метали и всичко друго което си помислите, са открили и колелото. Наричали са го КАЛЍНДА. По-късно забелязали, че както движението на Слънцето на небето, така и сезоните се повтарят във времето в определен ред като в кръг. Така и са нарекли системата си за измерване на астрономическото време – КАЛЍНДА, т.е. календар. Калѝндата – календарът на траките, е бил лунен и е съдържал 13 месеца по 28 дни.
    Коледа е производно от КАЛЍНДА – древно тракийска дума, означаваща кръг, колело, календар, преминала и запазена в латинския език (Сalendae) . Останала е в християнската религия в големия днешен празник Коледа.

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *